Метеоритът - Страница 95

— Блъфирате. Няма никакви присвоени средства.

— Вие сте ужасен лъжец, доктор Харпър. Виждала съм материалите. Вашето име е навсякъде по уличаващите документи.

— Кълна се, че не знам нищо за никакви присвоени средства!

Гейбриъл въздъхна разочаровано.

— Поставете се на мое място, доктор Харпър. Мога да стигна само до две заключения. Или че ме лъжете, както излъгахте на онази пресконференция. Или че казвате истината и някой влиятелен човек в Управлението ви използва като изкупителна жертва за собствените си престъпления.

Това предположение накара Харпър да се замисли. Гейбриъл си погледна часовника.

— Офертата на сенатора важи един час. Можете да се спасите, като му съобщите името на ръководителя на НАСА, с когото сте присвоявали пари на данъкоплатците. Вие не го интересувате. Иска голямата риба. Явно въпросната личност има влияние в НАСА — успял е да запази името си в тайна и да остави вас за изкупителна жертва.

Харпър поклати глава.

— Лъжете.

— Искате ли да го заявите пред съда?

— Естествено. Ще отрека всичко.

— Под клетва ли? — презрително изсумтя Гейбриъл. — Ами ако отречете и че сте излъгали за софтуера на ПОСП? — Сърцето й биеше бясно, докато се взираше в очите му. — Внимателно обмислете възможностите си, доктор Харпър. Американските затвори са изключително неприятни.

Харпър отвърна на погледа й и Гейбриъл се помоли ученият да се огъне. За миг й се стори, че зърва пламъчета на капитулация, но когато Харпър отговори, гласът му звучеше като стомана.

— Госпожице Аш, вие ловите риба в мътна вода — с блеснали от гняв очи заяви той. — И двамата знаем, че никой в НАСА не присвоява средства. В тази стая лъжете само вие.

Гейбриъл се напрегна. Харпър продължаваше да я гледа ядосано. Прииска й се да се обърне и да избяга. „Ти се опита да изработиш ракетен специалист. Какво очакваше, по дяволите?“ Тя се насили да остане, дори вирна брадичка.

— Знам само, че съм виждала уличаващите документи — които категорично доказват, че вие и някой друг присвоявате средства на НАСА — с престорена увереност и равнодушие към неговата позиция отвърна Гейбриъл. — Сенаторът просто ми нареди да дойда и да ви дам възможност да предадете съучастника си, вместо да разследват само вас. Ще му предам, че предпочитате да рискувате и да се изправите пред съда. Можете да кажете на съдията същото, каквото казахте на мен — че не присвоявате средства и не сте излъгали за софтуера на ПОСП. — Тя се усмихна студено. — Но след онази неубедителна пресконференция, която дадохте преди две седмици, кой знае защо, се съмнявам. — Младата жена се обърна и закрачи през сумрачната лаборатория. Зачуди се дали затворът всъщност не очаква нея, а не Харпър.

Отдалечаваше се с високо вдигната глава и очакваше ученият да я повика. Мълчание. Тя отвори металната врата и излезе в коридора. Надяваше се асансьорите тук да не са със служебни карти като във фоайето. Беше изгубена. Въпреки всичките й усилия Харпър не бе захапал стръвта. „Може да е казал истината на пресконференцията за ПОСП“ — помисли си Гейбриъл.

Металната врата зад нея с трясък се отвори.

— Госпожице Аш! — извика Харпър. — Кълна се, че не знам нищо за никакви присвоени средства. Аз съм честен човек!

Сърцето на Гейбриъл отново се разтуптя. Тя си наложи да продължи да върви. Само безразлично сви рамене и отвърна през рамо:

— И въпреки това излъгахте на пресконференцията.

Мълчание. Гейбриъл вървеше по коридора.

— Почакайте! — разнесе се гласът на Харпър. Той тичешком я настигна, лицето му беше пребледняло. — Тая работа с присвоените средства — сниши глас ученият. — Струва ми се, че знам кой я е инсценирал.

Гейбриъл спря. Чудеше се дали го е чула вярно. Обърна се колкото можеше по-бавно и небрежно.

— И очаквате да повярвам, че някой го е инсценирал, така ли?

Той въздъхна.

— Кълна се, че не знам нищо за присвояване на средства. Обаче щом срещу мен има улики…

— Купища.

Нова въздишка.

— Тогава всичко е инсценирано. За да ме дискредитират, ако се наложи. И може да го е направил само един човек.

— Кой?

Харпър я погледна в очите.

— Лорънс Екстром ме мрази.

Гейбриъл се смая.

— Директорът на НАСА?!

Ученият мрачно кимна и каза:

— Той ме принуди да излъжа на пресконференцията.

88

Въпреки че метановата горивна система на самолета „Оурора“ действаше с половин мощност, Делта Форс се носеха в нощта със скорост, три пъти по-голяма от тази на звука — над три хиляди и двеста километра в час. Постоянното пулсиране на импулсно-детонационните вълнови двигатели зад тях придаваше на пътуването хипнотичен ритъм. На тридесет метра под тях диво кипеше океанът, шибан от вакуумната опашка на самолета, която засмукваше петнадесетметрови стълбове към небето и образуваше дълги успоредни водни стени.

„Това е причината да свалят от въоръжение СР-71 «Блакбърд»“ — помисли си Делта Едно.

„Оурора“ бе един от онези секретни самолети, за чието съществуване не трябваше да знае никой, ала знаеха всички. Дори по канал „Дискавъри“ бяха направили предаване за неговите изпитания на езерото Грум в Невада. Никога нямаше да се разкрие дали изтичането на информация се дължи на честите „земетръси“, чувани чак в Лос Анджелис, на факта, че го беше видял работник на петролна платформа в Северно море, или на гафа на чиновниците, които бяха оставили описание на „Оурора“ в официалния бюджет на Пентагона. Нямаше значение. Вече се знаеше: американската армия разполага със самолет, развиващ шест маха, който отдавна се бе издигнал от чертожната дъска в небесата.