Метеоритът - Страница 94

Гейбриъл с разтуптяно сърце влезе в слабо осветеното помещение и тихо затвори вратата.

Откритото работно пространство й напомни за университетска лаборатория по физика: компютри, работни места, електронно оборудване, планове и листове с изчисления, пръснати навсякъде. Цареше полумрак, освен в кабинета в дъното на лабораторията, под чиято врата се процеждаше светлина. Гейбриъл предпазливо тръгна натам. Вратата бе затворена, но през прозорчето се виждаше мъж, седнал пред компютър. Тя позна учения от пресконференцията на НАСА. На вратата пишеше:

...

Крис Харпър Секторен ръководител, ПОСП

Внезапно я обзе страх и тя се зачуди дали наистина ще може да го направи. Секстън бе абсолютно убеден, че Харпър е излъгал. „Залагам предизборната си кампания за това“ — беше казал сенаторът. Очевидно и други смятаха така, хора, които чакаха Гейбриъл да открие истината, за да могат да се нахвърлят срещу НАСА и да се опитат да си върнат поне малко територия след опустошителните тазвечерни събития. След като следобед Тенч и правителството на Херни я бяха изиграли, Гейбриъл изгаряше от желание да помогне. Тя вдигна ръка да почука, ала спря. В главата й прозвуча гласът на Йоланда: „Ако Крис Харпър е излъгал света, какво те кара да смяташ, че ще признае истината на теб?“

„Страхът“ — каза си Гейбриъл. Нали днес самата тя насмалко да стане негова жертва. Имаше план и разчиташе на тактиката, която бе виждала да прилага сенаторът, за да изтръгва информация от политическите си опоненти. Под негово наставничество Гейбриъл беше усвоила много неща, вярно, не всички красиви или етични. Но тази вечер имаше нужда от всички възможни преимущества. Ако успееше да убеди Крис Харпър да признае, че е излъгал — поради каквато и да било причина, — щеше да даде шанс на предизборната кампания на Секстън. А той бе човек, който, ако получеше дори сантиметър свободно пространство за маневриране, можеше да се измъкне от почти всяко затруднено положение. Планът й спадаше към категория, която Секстън наричаше „надхвърляне“ — метод за водене на разпит, измислен още от древните римляни за измъкване на признания от престъпници, заподозрени в лъжа. Беше измамно елементарен. Изложи информацията, за която искаш да получиш признание. После подхвърли нещо много по-ужасно. Целта бе да се даде на противника възможност да избере по-малката от двете злини — в този случай истината.

За да го постигне, трябваше да излъчва самоувереност, нещо, което в момента не изпитваше. Тя дълбоко си пое дъх, повтори сценария в главата си и решително почука на вратата.

— Нали ви казах, че съм зает! — извика Харпър.

Гейбриъл почука пак. По-силно.

— Казах ви, че не ми се слиза!

Този път тя удари по вратата с юмрук. Крис Харпър се приближи и рязко отвори.

— По дяволите, не… — Той млъкна изненадано.

— Доктор Харпър — като придаде на гласа си нужната твърдост, каза тя.

— Как се качихте тук?

Лицето на Гейбриъл бе строго.

— Познавате ли ме?

— Разбира се. Вашият шеф месеци наред нападаше моя проект. Как влязохте?

— Праща ме сенатор Секстън.

Той погледна към лабораторията зад гърба й.

— Къде е придружителят ви?

— Това не ви интересува. Сенаторът има влиятелни познати.

— В тази сграда ли? — скептично попита ученият.

— Вие не бяхте честен, доктор Харпър и се боя, че сенаторът е сформирал специална сенатска комисия, за да се занимае с вашите лъжи.

Лицето на Харпър помръкна.

— Какви ги говорите?

— Интелигентни хора като вас не могат да си позволят да се правят на глупаци, доктор Харпър. Загазили сте и сенаторът ме прати да ви предложа сделка. Тази вечер неговата предизборна кампания понесе тежък удар. Не му остава нищо за губене и е готов да ви повлече със себе си, ако се наложи.

— Стига глупости!

Гейбриъл дълбоко си пое дъх и изигра коза си.

— Вие излъгахте на пресконференцията за софтуера за регистриране на аномалии на ПОСП. Това ни е известно. Известно е на много хора. Въпросът е друг. — Преди Харпър да успее да отвори уста, за да възрази, тя продължи: — Сенаторът веднага може да надуе свирката за вашите лъжи, но това не го интересува. Интересува го нещо по-важно. Мисля, че знаете за какво говоря.

— Не, аз…

— Ето предложението на сенатора. Той ще си държи устата затворена за вашите лъжи, ако му съобщите името на високопоставения ръководител на НАСА, с когото сте присвоявали средства.

Крис Харпър се опули.

— Какво? Не съм присвоявал никакви средства!

— Съветвам ви да внимавате какво говорите. Сенатската комисия вече от месеци събира информация. Наистина ли смятате, че двамата можехте да останете незабелязани? Да фалшифицирате документи и да пренасочвате средства на НАСА към частни сметки? Лъжите и незаконното присвояване могат да ви вкарат в затвора, доктор Харпър.

— Не съм извършил такова нещо!

— Твърдите, че не сте излъгали за ПОСП ли?

— Не, твърдя, че не съм присвоявал пари!

— Значи признавате, че наистина сте излъгали за ПОСП.

Харпър я зяпна, онемял за миг.

— Оставете лъжите. — Гейбриъл махна с ръка. — Сенатор Секстън не се интересува от въпроса за лъжите ви на пресконференцията. Свикнали сме с това. Открили сте метеорит, на никой не му пука как точно. Въпросът е присвояването на средства. Той трябва да обвини някой от висшите ешелони на НАСА. Просто му кажете с кого работите и той изцяло ще свали обвиненията от вас. Можете да не усложнявате нещата и да ни кажете кой е другият, иначе сенаторът ще се раздрънка за дефектния софтуер и за лъжата ви.