Метеоритът - Страница 96

Построената от „Локхийд“ летателна машина приличаше на сплескана бейзболна топка. Дълга тридесет и три и широка осемнадесет метра, тя имаше заоблени очертания с кристална патина от термоплочи почти като на космическа совалка. Скоростта се дължеше главно на новата горивна система, известна като „импулсно-детонационен вълнов двигател“, който гореше чист пулверизиран течен водород и оставяше в небето специфична импулсна инверсионна следа. Поради тази причина летеше само нощем.

Тази вечер войниците от Делта Форс се прибираха у дома по заобиколен маршрут. Въпреки това щяха да изпреварят жертвите си. С тази скорост щяха да пристигнат на Източното крайбрежие за по-малко от час, цели два часа преди бегълците. Бяха обсъдили въпроса дали да открият и свалят въпросния самолет, но диспечерът основателно се боеше, че инцидентът може да бъде засечен от радарите или че изгорелите останки може да предизвикат сериозно разследване. Беше най-добре да го оставят да кацне. Щом станеше ясно къде възнамеряват да се приземят жертвите им, Делта Форс щяха да ги атакуват.

Докато „Оурора“ се носеше над пустото море край Лабрадор, комуникаторът на Делта Едно завибрира и той отговори.

— Положението се промени — информира ги електронният глас. — Имате друга жертва преди Рейчъл Секстън и учените да кацнат.

„Друга жертва?“ Делта Едно го предусещаше. Конците се оплитаха. Корабът на диспечера бе получил нова пробойна и те трябваше колкото може по-бързо да я закърпят. „Нямаше да има пробойна, ако бяхме ликвидирали жертвите на шелфа“ — напомни си Делта Едно. Отлично знаеше, че разчиства собствената си каша.

— Включи се четвърти участник — каза диспечерът.

— Кой?

Диспечерът не отговори веднага — и после им съобщи името.

Тримата се спогледаха сепнато. Името им беше отлично познато.

„Нищо чудно, че диспечерът е мрачен!“ — каза си Делта Едно. За операция, в която по план не биваше да има жертви, броят на труповете и потенциалните жертви бързо се увеличаваше. Той се напрегна, докато диспечерът се готвеше да ги осведоми точно как и къде ще елиминират новата жертва.

— Залозите значително се повишиха — каза диспечерът. — Внимателно ме слушайте. Ще ви дам тези инструкции само веднъж.

89

Високо над Северен Мейн един реактивен Г4 летеше към Вашингтон. Майкъл Толанд и Корки Марлинсън напрегнато наблюдаваха Рейчъл Секстън, която им обясняваше новата си теория за повишеното съдържание на водородни йони в овъглената кора на метеорита.

— НАСА има изпитателен полигон, казва се Плъм Брук — започна тя. Не можеше да повярва, че ще говори за това. Никога не беше разкривала класифицирана информация, но като се имаха предвид обстоятелствата, Толанд и Корки имаха право да научат. — Плъм Брук по същество представлява изпитателна камера за най-радикалните нови двигателни системи на НАСА. Преди две години написах обобщение за един нов проект, с който се експериментираше там — нещо, наречено „двигател с цикъл на разширяване“.

Корки я погледна подозрително.

— Тези двигатели съществуват само на теория. На хартия. Никой не експериментира с тях. Дотогава остават още десетилетия.

Рейчъл поклати глава.

— Съжалявам, Корки, НАСА има прототипи. И ги тестуват.

— Какво?! — Астрофизикът, изглежда, все още се съмняваше. — Тези двигатели работят с течен кислород-водород, който замръзва в космоса и това прави двигателя безполезен за НАСА. Те твърдят, че дори няма да се опитат да построят такъв, докато не преодолеят проблема със замръзването.

— Преодолели са го. Оставили са кислорода и са превърнали горивото във „водородна киша“, някакъв вид криогенно гориво, състоящо се от чист водород в полузамръзнало състояние. Получава се изключително мощно и чисто горене. Ако НАСА изстреля кораб на Марс, сигурно ще използват такова.

Корки се смая.

— Невъзможно.

— Напротив — възрази Рейчъл. — Писала съм доклад за това на президента. НАСА искаше официално да оповести водородната киша като голям успех, обаче моят шеф настояваше Белият дом да принуди Управлението да го засекрети.

— Защо?

— Не е важно. — Тя нямаше намерение да разкрива повече тайни, отколкото се налагаше.

Истината бе, че Пикъринг искаше да засекрети успеха с водородната киша, за да се справи с един все по-голям проблем за националната сигурност, за който знаеха малцина — тревожното развитие на китайската космическа техника. Китайците разработваха военна ракетна площадка, която възнамеряваха да дават под наем на онези, които дават най-много — а повечето от тях бяха врагове на Съединените щати. Това не вещаеше нищо добро за националната сигурност на страната. За щастие НРС знаеше, че китайците работят върху обречена двигателна система, и Пикъринг не виждаше основание да ги осведоми за по-обещаващия двигател на НАСА.

— Искаш да кажеш, че НАСА разполага с двигателна система, която работи с чист водород, така ли? — нервно попита Толанд.

Рейчъл кимна.

— Нямам точните цифри, обаче температурата на отработените газове на тези двигатели сигурно е няколко пъти по-висока от всичко друго досега. Наложи се НАСА да разработи всевъзможни нови материали за дюзи. — Тя замълча за миг. — Ако поставят голяма скала зад такъв двигател, хипергорещите пламъци ще я обгорят. И ще се получи овъглена кора.

— О, я стига! — изпъшка Корки. — Пак ли се връщаме на хипотезата за фалшивия метеорит?

Толанд внезапно се заинтригува.

— Всъщност това е интересна идея. Все едно да поставиш камък на космодрума под излитаща космическа совалка.