Метеоритът - Страница 91

— В НАСА ли работите?

— Не.

— Тогава не можете да се качите горе.

— О, може ли да се обадя отнякъде…

— Ей — внезапно, се ядоса жената. — Знам коя сте. Видях ви по телевизията със сенатор Секстън. Не мога да повярвам, че имате наглостта да дойдете тук…

Гейбриъл вече се бе скрила в тълпата. Зад себе си чуваше гневните викове на жената, която съобщаваше на околните, че помощничката на Секстън е в централата.

„Върхът. От две секунди съм тук и вече съм в списъка на най-търсените престъпници!“

Тя наведе глава към гърдите си и забърза към другия край на фоайето. На стената имаше списък на отделите. Прегледа го в търсене на Крис Харпър. Нищо. Изобщо нямаше имена.

„ПОСП?“ — зачуди се Гейбриъл и потърси нещо, което да е свързано с Полярния орбитален скенер на плътността. Не забеляза нищо. Боеше се да се обърне, почти очакваше да види тълпа разгневени служители на НАСА, които идват да я линчуват. Единственото, което изглеждаше поне малко обещаващо, се намираше на четвъртия етаж:

...

ГЕОЛОГИЧЕСКА ИНИЦИАТИВА, ФАЗА II
Система за наблюдение на Земята (СНЗ)

Като криеше лице от навалицата, Гейбриъл се запъти към една ниша с няколко асансьора и чешмичка. Потърси бутоните, но видя само слотове. „По дяволите!“ Асансьорите бяха недостъпни за външни лица — работеха със служебни карти.

Група възбудено разговарящи младежи забързано се приближиха към асансьорите. Всички носеха служебни карти. Гейбриъл се наведе над чешмичката, като крадешком следеше какво става, зад нея. Един пъпчивец — смееше се и удивено клатеше глава — пъхна картата си в слота и отвори асансьора.

— Момчетата от програмата за търсене на извънземен разум направо са се побъркали! — каза той, докато се качваха. — Компютрите им от двайсет години следят полета под двеста милиянски, а вещественото доказателство още отначало било заровено в леда на Земята!

Вратите на асансьора се затвориха и младежите изчезнаха.

Гейбриъл се изправи и избърса уста. Не знаеше какво да прави. Огледа се за вътрешен телефон. Нищо. Зачуди се дали не може да открадне служебна карта от някого, ала нещо й подсказваше, че не е разумно. Разбираше, че трябва да побърза. Жената, с която бе разговаряла, вече сигурно обикаляше навалицата с човек от охраната.

Иззад ъгъла се появи елегантен плешив мъж и забърза към асансьора. Гейбриъл пак се наведе над чешмичката. Мъжът пъхна картата си в слота. Отвори се друга асансьорна врата и той се качи.

„Майната му. — помисли си Гейбриъл. — Сега или никога“.

Докато вратите се затваряха, тя се обърна, затича се и пъхна ръка в кабината. Вратите отново се отвориха и Гейбриъл се втурна вътре запъхтяна.

— Някога виждали ли сте такова нещо? — попита тя сепнатия плешив мъж. — Боже мой, това е безумно!

Мъжът я изгледа странно.

— Момчетата от програмата за търсене на извънземен разум направо са се побъркали! — продължи Гейбриъл. — Компютрите им от двайсет години следят полета под двеста милиянски, а вещественото доказателство още отначало било заровено в леда на Земята!

Служителят се изненада.

— Ами… да… много е… — Той погледна към шията й, очевидно смутен, че не вижда да виси служебна карта. — Извинете, вие…

— Четвъртият етаж, моля. Толкова бързах, че едва се сетих да си сложа бельо! — Тя се засмя и крадешком хвърли поглед към картата му: „ДЖЕЙМС ТИСЪН, счетоводен отдел“.

— Тук ли работите? — с неудобство попита мъжът. — Госпожице?…

Гейбриъл зяпна и се ококори.

— Джим! Обидена съм! Нищо не може повече да наскърби една жена от това да се почувства незабележима!

Плешивият пребледня и смутено прокара длан по темето си.

— Извинете… това вълнение, нали разбирате. Признавам, че наистина ми изглеждате много позната. Към коя програма сте?

„Мамка му!“ Тя уверено се усмихна.

— СНЗ.

Мъжът посочи светещия бутон на четвъртия етаж.

— Естествено. Исках да кажа, по кой проект?

Пулсът на Гейбриъл се ускори. Сещаше се само за един.

— ПОСП.

Той се изненада.

— Наистина ли? Мислех, че познавам всички от групата на доктор Харпър.

Гейбриъл засрамено кимна.

— Крис ме крие от всички. Аз съм оная идиотка програмистка, дето се прецака с индекса на софтуера за регистриране на аномалии.

Плешивият зяпна.

— Вие ли сте били?

Гейбриъл се намръщи.

— Не спах цяла седмица.

— Обаче го отнесе доктор Харпър!

— Знам. Крис си е такъв. Поне оправи нещата. Какво изявление, а? За тоя метеорит. Поразена съм!

Асансьорът спря на четвъртия етаж и Гейбриъл изскочи навън.

— Радвам се, че се видяхме, Джим. Много поздрави на момчетата от счетоводството!

— Непременно ще им предам — заекна той, докато вратите се затваряха. — И аз се радвам, че се видяхме.

84

Подобно на повечето президенти, преди Зак Херни спеше по четири-пет часа. През последните няколко седмици обаче не беше имал време дори за толкова сън. Когато вълнението постепенно започна да се уталожва, Херни усети, че късният час превръща крайниците му в олово. Заедно с неколцина висши служители бяха в Рузвелтовата стая, пиеха шампанско и гледаха безкрайна върволица от повторения на пресконференцията, откъси от документалния филм на Толанд и коментари на специалисти. В момента на екрана една жизнерадостна репортерка с микрофон в ръка стоеше пред Белия дом.

— Като се изключи невъобразимото значение за човешкия вид, това откритие ще има сериозни политически последици във Вашингтон — каза тя. — Откриването на тези метеоритни фосили не можеше да стане в по-подходящ момент за президента. — Гласът й стана мрачен. — Нито в по-лош — за сенатор Секстън. — Показаха кадри от злополучния дебат по Си Ен Ен от същия следобед.