Метеоритът - Страница 43

„Да — реши Рейчъл. — Сенатор Секстън ще получи точно каквото заслужава“.

Тълпата в пресцентъра се веселеше. Всички пиеха бира. Рейчъл се почувства като студентка на купон. Зачуди се къде ли е изчезнал Майкъл Толанд. До нея изневиделица се появи Корки Марлинсън.

— Майк ли търсиш?

Тя се сепна.

— Ами… не… всъщност да.

Астрофизикът възмутено поклати глава.

— Знаех си. Майк тъкмо си тръгна. Мисля, че е отишъл отзад да подремне. — Корки с присвити очи се вторачи в мрачния купол. — Макар че май още можеш да го настигнеш. — Той дяволито се усмихна и посочи. — Майк се хипнотизира винаги щом зърне вода.

Рейчъл проследи протегнатия му показалец към центъра на купола, където се очертаваше силуетът на Майкъл Толанд, загледан в повърхността на шахтата.

— Какво прави? — попита тя. — Опасно е да стои толкова близо.

Корки се ухили.

— Сигурно пикае. Хайде да идем да го бутнем вътре.

Тръгнаха към ямата. Когато се приближиха до Майкъл Толанд, астрофизикът извика:

— Ей, морски! Банските ли си забрави?

Толанд се обърна. Въпреки мрака Рейчъл видя, че изражението му е нетипично сериозно. Лицето му изглеждаше странно осветено, сякаш огряно отдолу.

— Какво става, Майк? — попита тя.

— Не знам. — Океанологът посочи водата.

Корки прекрачи конусите и застана до него до ръба на шахтата. Когато погледна в басейна, настроението му моментално се промени. Рейчъл пристъпи към тях и когато се втренчи в дупката, с изненада видя искрящите по повърхността синьо-зелени точици. Като неонови прашинки, плуващи във вода. Сякаш пулсираха със зелена светлина. Гледката бе прекрасна.

Толанд вдигна от пода парче лед и го хвърли във водата. То плясна и кръговете лумнаха със силен зеленикав фосфоресцентен блясък.

— Майк, моля те, кажи ми, че знаеш какво е това — неспокойно каза Корки.

Толанд се намръщи.

— Знам точно какво е. Въпросът е какво прави тук, по дяволите!

39

— Това са едноклетъчни — вторачен в луминесциращата вода, каза Толанд. — Не знам как е възможно, но тук има биолуминесцентни динофлагелати.

— Биолуминесцентни какво? — попита Рейчъл. „Говори на нормален език“.

— Едноклетъчен планктон, способен да оксидира луминесцентен катализатор, наречен луцеферин.

„Това на нормален език ли беше?“

Толанд въздъхна и се обърна към приятеля си.

— Корки, има ли някаква вероятност в метеорита, който извадихме, да има живи организми?

Астрофизикът избухна в смях.

— Дръж се сериозно, Майк!

— Сериозен съм.

— Не е възможно, Майк! Повярвай ми, ако НАСА се съмняваше, че в тая скала има извънземни организми, изобщо нямаше да я извади.

Толанд не изглеждаше съвсем спокоен. Облекчението му явно бе помрачено от още по-голяма загадка.

— Не съм сигурен без микроскоп, но ми се струва, че това е биолуминесцентен планктон от тип пирофити — каза той. — Името означава „огнено растение“. Северният ледовит океан е пълен с такива.

Корки сви рамене.

— Тогава защо питаш дали са от космоса?

— Защото беше погребан в ледника — сладка вода от снеговалежи — поясни Толанд. — Водата в тази дупка е стопен лед и е била замръзнала в продължение на три века. Как може океански същества да са проникнали тук?

Въпросът му предизвика дълго мълчание.

Рейчъл стоеше на ръба на дупката и се опитваше да разбере това, което виждаше. „Биолуминесцентен планктон в шахтата. Какво означава това?“

— Долу трябва да има пукнатина — каза океанологът. — Няма друго обяснение. Планктонът трябва да е влязъл в шахтата през цепнатина в леда, през която прониква морска вода.

Рейчъл не разбра.

— Да проникне вода ли? Откъде? — Спомни си дългото пътуване със снегохода. — Брегът е на повече от три километра.

Корки и Толанд едновременно я изгледаха странно.

— Всъщност океанът е точно под нас — отвърна астрофизикът. — Тази ледена плоча плава на повърхността му.

Рейчъл ги зяпна озадачено.

— Плава ли? Но… Нали сме върху ледник.

— Да, така е, обаче не се намираме на суша — обясни й Толанд. — Ледниците понякога се оттичат от материка. Тъй като ледът е по-лек от водата, ледникът просто продължава да „тече“, носи се по океана като огромен леден сал. Това представлява леденият шелф… плаващата част от ледника. — Той замълча за миг. — Всъщност в момента се намираме на около километър и половина в морето.

Смаяна, Рейчъл се опита да си представи къде е и мисълта, че е насред Северния ледовит океан, я изпълни със страх.

Толанд, изглежда, усети нервността й и окуражително удари с крак по леда.

— Не се бойте, този лед е дебел стотина метра. Около шейсет от тях са под водата — като кубче лед в чаша. Това прави шелфа много стабилен. Можеш да построиш дори небостъргач върху него.

Не съвсем убедена, Рейчъл кимна. Вече разбираше теорията на Толанд за произхода на планктона. „Той смята, че има пукнатина, която стига чак до океана и позволява на планктона да проникне в дупката“. Струваше й се правдоподобно и все пак я смущаваше един парадокс. След като бе направила безброй сондирания, Нора Мангър изрично беше заявила, че ледникът е цял.

Рейчъл погледна Толанд.

— Мислех, че монолитността на ледника е в основата на всички датировки. Нали доктор Мангър каза, че няма никакви пукнатини и цепнатини?

Корки се намръщи.

— Явно Снежната царица е оплескала работата.

„Не го казвай, че ще се сбъдне“ — помисли си Рейчъл.

Загледан във фосфоресциращите същества, Толанд потърка брадичката си.

— Просто няма друго обяснение. Трябва да има пукнатина. Тежестта на ледения шелф върху океана сигурно изтласква богата на планктон морска вода нагоре в шахтата…