Метеоритът - Страница 89

„Престори се, че някой ти го е дал, без да ти обясни къде го е намерил и какво е това. Какъв е твоят анализ?“

Знаеше, че въпросът на Рейчъл е подвеждащ, и все пак като аналитично упражнение се оказа полезен. Като оставеше настрани всички данни, които му бяха предоставили при пристигането му в купола, Толанд трябваше да признае, че анализът на фосилите е дълбоко предубеден поради едно-единствено предварително условие — че скалата, в която са открити, е метеорит.

„Ами ако не ми бяха казали за метеорита?“ — запита се той. Въпреки че все още не можеше да даде друго обяснение, океанологът си позволи хипотетично да изключи „метеорита“ като предпоставка и резултатите се оказаха малко смущаващи. Сега Толанд и Рейчъл, към които се беше присъединил и изтощеният Корки Марлинсън, обсъждаха тези идеи.

— Е, Майк — напрегнато повтори Рейчъл, — ти твърдиш, че ако някой ти даде този образец без никакво обяснение, ще трябва да заключиш, че е от Земята.

— Естествено — потвърди Толанд. — Какво друго бих могъл да заключа? Много по-лесно е да реша, че си открила фосили на до този момент неизвестен земен вид, отколкото че си се натъкнала на извънземна форма на живот. Учените ежегодно откриват десетки нови видове.

— Половинметрова въшка? — скептично се обади Корки. — И щеше да предположиш, че толкова голяма буболечка е от Земята?

— Може би не сега, но не е задължително този вид все още да съществува — отвърна океанологът. — Това е фосил на сто и деветдесет милиона години. Горе-долу през юрския период. Много праисторически фосили на огромни същества изглеждат смайващо, когато откриваме останките им — грамадни крилати влечуги, динозаври, птици.

— В аргументите ти има сериозен недостатък, Майк — възрази Корки. — Всички праисторически същества, които току-що назова — динозаври, влечуги, птици — имат вътрешни скелети, което им позволява да достигат огромен ръст въпреки земната гравитация. Но този фосил… — Той взе образеца и го повдигна. — Тия неща имат екзоскелети. Те са артроподи. Буболечки. Ти самият казваш, че всяка толкова голяма буболечка може да е еволюирала единствено при ниска гравитация. Иначе външният й скелет щеше да се смачка под собствената си тежест.

— Точно така — съгласи се Толанд. — Ако е съществувал на Земята, този вид е щял да се смачка под собствената си тежест.

Корки раздразнено свъси вежди.

— Хм, освен ако някой пещерен човек не е имал антигравитационна ферма за въшки, Майк, не разбирам как може да правиш заключението, че една половинметрова буболечка има земен произход.

Толанд се усмихна. Корки пропускаше нещо съвсем елементарно.

— Всъщност има друга възможност. — Той внимателно погледна приятеля си. — Ти си свикнал да гледаш нагоре, Корки. Погледни надолу. На Земята има огромна антигравитационна среда. И тя съществува от праисторически времена.

Астрофизикът го зяпна.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

Рейчъл също се изненада.

Толанд посочи през илюминатора огряното от луната море, което хвърляше отблясъци под самолета.

— Океанът.

Рейчъл тихо подсвирна.

— Естествено.

— Водата е слабогравитационна среда — поясни Толанд. — Под вода всичко тежи по-малко. В океана живеят огромни деликатни създания, които не биха могли да съществуват на сушата — медузи, гигантски сепии, лентовидни змиорки.

Корки се съгласи, но не напълно.

— Добре, обаче в праисторическия океан никога не е имало гигантски буболечки.

— Разбира се, че е имало. И все още има. Хората ежедневно се хранят с тях. В повечето страни са деликатес.

— Майк, кой яде гигантски морски буболечки, по дяволите?

— Всеки, който обича омари, раци и скариди.

Корки го зяпна.

— Ракообразните по същество са гигантски морски буболечки — каза Толанд. — Те са под разред на типа артроподи — въшки, раци, паяци, насекоми, скакалци, скорпиони, омари, всички са роднини. Всички те са видове с разчленени крайници и външни скелети.

На лицето на Корки внезапно се изписа отвращение.

— От класификационна гледна точка те много приличат на буболечки — продължи океанологът. — Подковообразните раци приличат на гигантски трилобити. А щипките на омара приличат на щипките на голям скорпион.

Корки позеленя.

— Никога вече няма да ям раци!

Рейчъл изглеждаше заинтригувана.

— Значи артроподите на сушата остават малки, защото гравитацията осъществява естествен подбор за малки размери. Но във водата телата им се олекотяват и могат да растат?

— Точно така — потвърди Толанд. — Ако не разполагахме с достатъчно фосилни свидетелства, можехме грешно да класифицираме царския рак на Аляска като гигантски паяк.

Вълнението на Рейчъл като че ли отстъпи мястото си на безпокойство.

— Майк, хайде пак да изключим очевидната автентичност на метеорита. Кажи ми следното: смяташ ли, че фосилите, които видяхме на Милн, може да идват от океана? От земния океан?

Океанологът усети директността на погледа й и истинската тежест на въпроса.

— Хипотетично отговорът е „да“. Части от океанското дъно са на сто и деветдесет милиона години. На същата възраст като фосилите. И теоретично в океаните могат да се появят форми на живот, които приличат на тези.

— О, я стига! — изсумтя Корки. — Не вярвам на ушите си. Да изключим автентичността на метеорита ли? Автентичността на метеорита е безспорна. Даже на Земята да има океанско дъно на същата възраст като метеорита, със сигурност не съществува дъно с овъглена кора, странно никелово съдържание и хондрули. Хващате се за сламки.