Метеоритът - Страница 60

Тази вечер сенатор Секстън щеше да се мъчи да се измъкне от политическия кошмар на един поразителен триумф на НАСА и в същото време положението му значително щеше да се влоши, ако бъдеше принуден да защитава позицията си по въпроса за съществуването на Управлението, докато личната му помощничка го обявява за лъжец.

Тенч стигна до вратата на пресцентъра, възбудена от тръпката на предстоящата битка. Политиката беше война. Тя дълбоко си пое дъх и си погледна часовника. 18:15. Скоро щеше да бъде даден първият изстрел.

Главната съветничка на президента влезе.

Пресцентърът бе малък не поради липса на помещения, а поради липса на необходимост. Това беше един от най-ефикасните пресцентрове на света и в него работеха само петима души. В момента и петимата стояха пред електронните си пултове като плувци, готови за старт.

„Готови са“ — разбра Тенч по нетърпеливите им изражения.

Винаги се удивляваше, че само за два часа този мъничък пресцентър може да установи контакт с над една трета от цивилизованото население на света. С помощта на електронни връзки буквално с десетки хиляди световни информационни източници — от най-големите телевизионни конгломерати до най-малките провинциални вестници — пресцентърът на Белия дом само с натискане на няколко бутона можеше да достигне до целия свят.

Компютрите пращаха изявления до радио, телевизионни, печатни и интернетски медии от Мейн до Москва. Имейл програми покриваха интернетските информационни агенции. Телефонни автомати се обаждаха на хиляди редактори и им пускаха записани съобщения. Уебстраницата на президентството постоянно актуализираше и преформатираше съдържанието си. Големите телевизионни станции — Си Ен Ен, Ен Би Си, Ей Би Си, Си Би Ес и чуждестранните канали — щяха да бъдат атакувани от всички възможни посоки и да получат обещание за безплатно пряко телевизионно включване. Всичко друго, каквото предаваха тези мрежи, щеше да бъде прекъснато заради извънредното обръщение на президента.

„Пълно проникване“.

Като генерал, инспектиращ войските си, Тенч мълчаливо отиде при бюрото и вдигна разпечатката на „извънредното съобщение“, заредено във всички машини като пълнители в автомати.

Прочете го и мислено се засмя. Според обичайните стандарти съобщението беше тромаво — по-скоро реклама, отколкото съобщение, — но президентът бе поръчал на пресцентъра да изхвърли всичко излишно. И те го бяха направили. Текстът беше съвършен — богат на ключови думи, беден на съдържание. Смъртоносна комбинация. Дори телеграфните агенции, които използваха автоматични програми за търсене на ключови думи, за да подреждат получената поща, щяха да бъдат объркани:

...

От: Пресцентъра на Белия дом
Тема: Извънредно обръщение на Президента
Тази вечер в 20:00 източно стандартно време Президентът на Съединените щати ще проведе извънредна пресконференция. Темата на изявлението му все още е секретна. Пресконференцията ще се предава на живо по всички обичайни канали.

Марджъри Тенч остави листа на бюрото и впечатлено кимна на хората си. Изглеждаха нетърпеливи.

Тя запали цигара, няколко пъти мълчаливо дръпна и остави напрежението да се изостри. Накрая се ухили.

— Госпожи и господа, палете двигателите.

53

От главата на Рейчъл Секстън се бяха изпарили всички логични обяснения. Не мислеше за метеорита, за загадъчната разпечатка в джоба си, за Мин, за ужасяващата атака. Мислеше за едно-единствено нещо. Да остане жива.

Ледът се плъзгаше под нея като безкрайна лъскава магистрала. Не знаеше дали тялото й е вцепенено от страх, или просто я предпазва дебелият костюм, но не изпитваше болка. Не усещаше нищо. Засега.

Легнала на една страна, свързана с Толанд за кръста, тя се носеше с лице към него в неловка прегръдка. Някъде пред тях вятърът издуваше балона като парашут. Корки се влачеше след тях и бясно се мяташе насам-натам като тир, чийто шофьор е изгубил управление. Противовятърната свещ, обозначаваща мястото, където ги бяха нападнали, бе изчезнала в далечината.

Колкото повече се повишаваше скоростта им, толкова повече се усилваше съскането на костюмите им по леда. Рейчъл нямаше представа колко бързо се движат, но вятърът духаше поне със сто километра в час и гладката магистрала под тях сякаш с всяка секунда се носеше все по-стремглаво. Непробиваемият балон очевидно нямаше намерение да се спука.

„Трябва да се пуснем — разбра тя. Отдалечаваха се от една опасност — и се приближаваха към друга. — Океанът сигурно вече е на по-малко от километър и половина!“ Мисълта за ледената вода й донесе ужасяващи спомени.

Вятърът продължаваше да се усилва и скоростта им се увеличаваше. Някъде зад тях Корки крещеше. Рейчъл знаеше, че с тази скорост им остават само няколко минути, докато стигнат до ледения океан. Толанд очевидно мислеше за същото, защото се бореше със закопчалката на балона.

— Не мога да я откача! — извика той. — Въжето е прекалено опънато!

Рейчъл се надяваше, че някое кратко затишие ще позволи на Толанд да се справи със закопчалката, но вятърът безмилостно ги теглеше напред. В опит да помогне тя извъртя тялото си и заби предния шип на едната си котка в леда. Вдигна се облак леден прах. Скоростта им намаля съвсем слабо.

— Сега! — извика Рейчъл и вдигна крака си.

Въжето на балона за миг леко се отпусна. Толанд го дръпна надолу, за да измъкне закопчалката от карабинката си.

Напразно.

— Хайде пак!

Този път и двамата се извъртяха и забиха шиповете на котките си в леда. Плъзгането им се забави по-осезателно.