Метеоритът - Страница 49

— Доколкото ми е известно, сенаторът никога публично не е коментирал позицията си върху никакъв указ за поощряване на комерсиализацията на космоса.

— Така е. И все пак, като знам позициите му, предполагам, че няма да се изненадате, ако го подкрепи.

— Свободните пазарни системи обикновено са в основата на ефикасността.

— Приемам отговора ви за „да“ — каза Тенч. — За съжаление, приватизирането на НАСА е ужасна идея и има безброй причини Белият дом да я отхвърля още от първото внасяне на законопроекта.

— Чувала съм аргументите против приватизирането на космическите проучвания и разбирам безпокойството ви.

— Нима? — Тенч се наведе към нея. — Какви аргументи сте чували?

Гейбриъл се размърда неспокойно.

— Ами, главно обичайните научни опасения — най-тиражираното сред които е, че ако приватизираме НАСА, сегашният ни научен подход веднага ще бъде изоставен в полза на печеливши предприятия.

— Вярно е. Космическата наука моментално ще бъде унищожена. Вместо да харчат пари, за да изучават вселената, частните космически компании ще разработват полезните изкопаеми на астероидите, ще строят туристически хотели в космоса, ще предлагат изстрелване на комерсиални сателити. Защо им е на частните компании да изучават произхода на нашата вселена, когато това ще им струва милиарди и няма да има финансова възвръщаемост?

— Така е — съгласи се Гейбриъл. — Но една Национална фондация за космически науки може да финансира научни проекти.

— Вече сме създали такава система. Тя се нарича НАСА.

Гейбриъл не отговори.

— Изоставянето на науката в полза на печалбите е страничен въпрос — продължи Тенч. — Това едва ли има значение в сравнение с пълния хаос, който ще последва от безконтролното допускане на частния сектор в космоса. Пак ще настъпи времето на Дивия запад. Пионери ще предявяват претенции за Луната и астероидите и ще бранят интересите си с оръжие. Чувала съм искания от компании да построят неонови билбордове, на които се изписват светлинни реклами в нощното небе. Виждала съм оферти за космически хотели и туристически атракции, които предвиждат да изхвърлят боклуците си в космическите бездни и да образуват орбитални сметища. Всъщност едва вчера прочетох едно предложение за превръщане на космоса в мавзолей, чрез изстрелване на мъртвите в орбита. Представете си какво ще се случи, ако нашите телекомуникационни сателити започнат да се блъскат с трупове? Миналата седмица при мен дойде един милиардер, президент на компания, който настояваше да прати експедиция до един астероид, да го довлече до Земята и да го разработи за ценни минерали. Трябваше да му напомня, че като вкара астероид в земна орбита, той ще ни изложи на потенциална опасност от глобална катастрофа! Уверявам ви, госпожице Аш, ако този законопроект бъде гласуван, тълпите предприемачи, които ще се юрнат в космоса, няма да са ракетни учени. Те ще са предприемачи с дълбоки джобове и плитък ум.

— Това са убедителни аргументи и съм сигурна, че сенаторът много внимателно ще обмисли тези въпроси, ако някога се наложи да гласува законопроекта — каза Гейбриъл. — Може ли да попитам какво общо има това с мен?

Тенч присви очи над цигарата си.

— Много хора искат да печелят големи пари в космоса. Все повече се засилва политическото лоби за вдигане на всички ограничения и за отваряне на шлюзовете. Правото на вето на президента е единствената останала преграда пред приватизацията… и пълната анархия в космоса.

— Тогава браво на Зак Херни, че е наложил вето на законопроекта.

— Опасявам се, че ако го изберат, вашият кандидат няма да е толкова благоразумен.

— Пак повтарям: предполагам, че сенаторът внимателно ще претегли всички въпроси, ако някога се наложи да гласува законопроекта.

Тенч не изглеждаше особено убедена.

— Знаете ли колко харчи за реклама сенатор Секстън?

Въпросът прозвуча на Гейбриъл абсолютно нелогично.

— Това е обществено достояние.

— Повече от три милиона месечно.

Гейбриъл сви рамене.

— Щом така казвате. — Това беше приблизително вярно.

— Това са много пари.

— Той има много пари.

— Да, постарал се е. Или по-скоро, оженил се е, за когото трябва. — Тенч замълча за миг, за да издуха дима. — Жалко за жена му. Смъртта й му нанесе тежък удар. — Последва трагична въздишка, очевидно престорена. — Смъртта й не беше чак толкова отдавна, нали?

— Да минем на въпроса, иначе си тръгвам.

Тенч мъчително се закашля, извади няколко хванати с телбод листа от кафявия плик и й ги подаде.

— Финансовата документация на Секстън.

Гейбриъл удивено разгледа документите. Те обхващаха няколко години. Въпреки че не бе запозната е финансите на сенатора, младата жена усети, че данните са автентични — банкови сметки, кредитни сметки, заеми, акции, недвижими имоти, дългове, печалби от продажба на капитални инвестиции и загуби.

— Това са лични сведения. Откъде ги имате?

— Източникът ми не ви интересува. Но ако отделите време да проучите тези данни, ще се уверите, че сенатор Секстън няма толкова пари, колкото харчи в момента. След смъртта на Катрин той прахоса голямата част от наследството й за неизгодни инвестиции, лични удоволствия и осигуряване на сигурна според него победа в първичните избори. От половин година вашият кандидат е разорен.

Гейбриъл си помисли, че Тенч блъфира. Ако беше разорен, Секстън нямаше да се държи така — и всяка седмица да купува рекламно време във все по-големи блокове.

— Вашият кандидат харчи четири пъти повече от президента — продължи главната съветничка. — А не разполага с лични средства.