Метеоритът - Страница 48

— Но…

— Тя е права — обърна се директорът към Толанд. — Не мога да я пусна сама. Бих пратил някой от моите хора, обаче честно казано, предпочитам да запазим тая работа с планктона между нас, докато не установим проблем ли е, или не.

Океанологът неохотно кимна.

— И аз бих искала да дойда — заяви Рейчъл.

Нора се завъртя към нея като кобра.

— Как ли пък не!

— Всъщност мисля, че ще е по-сигурно да прибегнем до двойно завързване — каза Екстром, сякаш идеята току-що му бе хрумнала. — Ако отидете двамата и Майк се подхлъзне, вие няма да успеете да го задържите. А ако отидат четирима, ще е много по-безопасно. — Той замълча за миг и погледна Корки. — Това означава или вие, или доктор Мин. — Директорът се огледа. — Между другото, къде е доктор Мин?

— От известно време не съм го виждал — отвърна Толанд. — Може да спи.

Екстром отново се обърна към Корки.

— Не мога да ви задължа да отидете с тях, доктор Марлинсън, но…

— Какво пък толкова? — каза астрофизикът. — Нали ще сме всички заедно.

— Не! — възкликна Нора. — Ако сме четирима, ще се забавим. Двамата с Майк ще отидем сами.

— Няма — категорично отсече директорът. — За двойното завързване си има причина и ще вземем всички възможни мерки за сигурност. Най-малко ми трябва злополука два часа преди най-голямата пресконференция в историята на НАСА.

43

Гейбриъл Аш бе объркана до немайкъде.

„Какво иска от мен тази жена?“ Седнала зад единственото бюро в стаята, Тенч се бе отпуснала назад на стола си. Суровото й лице като че ли излъчваше радост от смущението на Гейбриъл.

— Димът пречи ли ви? — попита тя и извади нова цигара.

— Не — излъга Гейбриъл.

Тенч и без това вече я палеше.

— По време на предизборната кампания двамата с вашия кандидат проявявате огромен интерес към НАСА.

— Вярно е — без да крие гнева си, потвърди Гейбриъл. — Благодарение на известно творческо насърчение. Настоявам за обяснение.

Тенч невинно се нацупи.

— Искате да знаете защо ви пращах имейли, с които да атакувате НАСА ли?

— Информацията, която ми пращахте, вредеше на вашия президент.

— Погледнато в близък план, да.

Зловещият глас на Тенч нервираше Гейбриъл.

— Какво означава това?

— Спокойно, Гейбриъл. Моите имейли не промениха много нещата. Сенатор Секстън нападаше НАСА много преди да се намеся. Просто му помогнах да изясни посланието си. Затвърдих позицията му.

— Затвърдили сте позицията му ли?

— Точно така. — Тенч се усмихна и показа пожълтелите си зъби. — И трябва да отбележа, че днес следобед той го постигна доста ефикасно по Си Ен Ен.

Гейбриъл си спомни реакцията на сенатора на въпроса на главната съветничка на президента. „Да, ще закрия НАСА.“ Секстън бе допуснал да го приклещят в ъгъла, но се бе измъкнал от ситуацията с решителен отговор. И бе постъпил правилно, нали? Ако се съдеше обаче по доволното изражение на Тенч, на Гейбриъл й се губеше някаква информация.

Неочаквано Тенч се изправи. Длъгнестото й тяло сякаш запълни тясното пространство. С увиснала между устните цигара, тя отиде при един стенен сейф, извади дебел кафяв плик, върна се зад бюрото и седна. Гейбриъл погледна плика.

Тенч се усмихна и го придърпа към гърдите си като покерджия — кент флош роял. Жълтеникавите й пръсти дразнещо задращиха по ъгълчето, сякаш се наслаждаваше на напрежението.

Гейбриъл знаеше, че това просто се дължи на гузната й съвест, но първо с ужас си помисли, че пликът съдържа някакво доказателство за сексуалното й прегрешение със сенатора. „Това е смешно“ — помисли си тя. Онази история се бе случила след часове в заключения кабинет на сенатора. И ако наистина притежаваше някакви улики, Белият дом отдавна щеше да ги публикува. „Може да подозират, но нямат доказателство“ — успокои се Гейбриъл.

Тенч угаси цигарата си.

— Независимо дали го знаете, госпожице Аш, но вие сте се озовали насред задкулисна борба, която се води във Вашингтон от хиляда деветстотин деветдесет и шеста година.

Гейбриъл изобщо не очакваше такова начало.

— Моля?

Главната съветничка запали нова цигара. Широките й устни се свиха около филтъра и върхът й засия в червено.

— Какво ви е известно за законопроекта, наречен Указ за поощряване на комерсиализацията на космоса?

Младата жена никога не беше чувала за него и смутено сви рамене.

— Наистина ли? — попита Тенч. — Това ме изненадва. Като имам предвид платформата на вашия кандидат. Указът за поощряване на комерсиализацията на космоса беше предложен през хиляда деветстотин деветдесет и шеста от сенатор Уокър. По същество, той посочва неуспеха на НАСА да постигне нещо сериозно след пращането на човек на Луната и призовава за приватизация на Управлението чрез незабавна продажба на авоарите му на частни авиокосмически компании. Това означава откриване на космоса за ефикасно проучване от страна на свободния пазар и облекчаване на данъчното бреме.

Гейбриъл бе чувала критиците на НАСА да предлагат приватизация като възможно решение, но не знаеше, че идеята наистина е реален законопроект.

— Този законопроект за поощряване на комерсиализацията вече четири пъти е внасян в Конгреса. Той е сходен със законопроектите, които доведоха до успешното приватизиране на държавни сектори като производството на уран. Конгресът и четирите пъти гласува законопроекта. Слава Богу, Белият дом винаги налагаше вето. Закари Херни наложи вето два пъти.

— Какво искате да кажете с всичко това?

— Искам да кажа, че ако стане президент, сенатор Секстън със сигурност ще подкрепи този законопроект. Имам основание да смятам, че Секстън при първа възможност без угризение ще продаде авоарите на НАСА на търг. С две думи, вашият кандидат ще подкрепи приватизирането и ще прекрати бюджетното финансиране на космическите проучвания.