Метеоритът - Страница 38

— Не и в традиционния смисъл, но определено притежава всички елементи на обичайната ви работа — сложни данни, които трябва да се анализират, важни политически последици…

— Аз не съм специалист по метеоритите, господин президент. Не трябва ли хората ви да бъдат осведомени от директора на НАСА?

— Шегувате ли се? Тук всички го мразят. Що се отнася до моя екип, Екстром е шарлатан, който ме въвлича в лоши сделки.

Рейчъл започваше да го разбира.

— Ами Корки Марлинсън? Най-големият специалист по астрофизика? Той е много по-компетентен от мен.

— Екипът ми се състои от политици, Рейчъл, не от учени. Вие сте се запознали с доктор Марлинсън. Смятам го за страхотен, но ако изправя астрофизик пред моя екип от рационални, тесногръди интелектуалци, ще ги превърна в стадо сърни, вцепенени пред автомобилни фарове. Трябва ми някой достъпен за тях. Вие сте точно такава, Рейчъл. Хората ми познават работата ви и като се има предвид фамилното ви име, вие сте точно толкова непредубедена, колкото биха желали.

Рейчъл усети, че непринуденият стил на президента я привлича.

— Поне признавате, че роднинската ми връзка с вашия опонент има нещо общо с молбата ви.

Президентът се подсмихва срамежливо.

— Естествено, че има. Но както се досещате, хората ми ще бъдат осведомени по един или друг начин, независимо от вашето решение. Вие не сте тортата, Рейчъл, вие сте просто глазурата. Вие сте най-подходящата личност за тази задача и случайно сте близка роднина с човека, който иска следващия мандат да изрита екипа ми от Белия дом.

— Трябвало е да се занимавате с търговия.

— Точно с това се занимавам. Баща ви също. И честно казано, иска ми се поне веднъж да приключа сделката. — Президентът си свали очилата и погледна Рейчъл в очите. Тя долови в него частица от силата на баща си. — Моля ви за услуга, Рейчъл, а и смятам, че това е част от работата ви. Е, какво ще кажете? Да или не? Ще осведомите ли хората ми по този въпрос?

Тя се почувства като в капан в малкия контейнер. „Нищо не може да се сравнява с убедителния търговец“. Макар и от пет хиляди километра, Рейчъл усещаше силата на волята му да струи от екрана. И знаеше, че молбата му е напълно основателна, независимо дали и харесва.

— Имам едно условие — отвърна тя.

Херни повдигна вежди.

— А именно?

— Да се срещна с хората ви насаме. Без репортери. Това е частно, а не публично потвърждение.

— Имате думата ми. Срещата ви вече е насрочена на едно изключително уединено място.

Рейчъл въздъхна.

— Добре тогава.

Лицето на президента засия.

— Чудесно.

Тя си погледна часовника и с изненада установи, че минава четири.

— Почакайте — озадачена каза Рейчъл. — Ако ще давате пресконференция в осем, нямаме време. Даже с онзи ужасен самолет, с който ме пратихте тук, ще мога да се върна в Белия дом най-малко за два часа. Трябва да си приготвя бележките и…

Херни поклати глава.

— Боя се, че не бях съвсем ясен. Ще водите инструктажа от мястото, където сте сега.

— О — поколеба се тя. — Кога точно имате предвид?

— Ами… — Президентът се ухили. — Може ли веднага? Всички вече са се събрали пред един голям телевизионен екран. Очакват ви.

Рейчъл се напрегна.

— Хващате ме абсолютно неподготвена. Не мога да…

— Просто им кажете истината. Толкова ли е трудно?

— Но…

— Рейчъл. — Президентът пак се наведе напред. — Спомнете си, вие си изкарвате прехраната със съставяне и предаване на информация. Просто говорете за това, което става там. — Той протегна ръка към един ключ на видеопулта си, но спря. — И струва ми се, ще ви е приятно да установите, че ви предоставям място с изключителна власт.

Тя не разбра какво иска да каже Херни, ала не успя да попита, защото той натисна ключа. Екранът за миг помътня. Когато отново се освети, Рейчъл се озова пред една от най-смущаващите картини в живота си. Точно пред нея беше Овалният кабинет. Претъпкан. Имаше място само за правостоящи. Като че ли се бяха събрали всички служители в Белия дом. И всички се взираха в нея. Рейчъл разбра, че камерата е поставена върху бюрото на президента.

„Място с изключителна власт“. Младата жена вече се потеше. Ако се съдеше по лицата им, хората бяха също толкова изненадани да я видят, колкото и тя — тях.

— Госпожице Секстън? — извика дрезгав глас.

Рейчъл потърси в морето от лица и видя човека, който се беше обадил. Длъгнеста жена, която си проправяше път към първия ред. Марджъри Тенч. Нямаше начин да не познае скелетоподобната й фигура дори в тълпа.

— Благодаря ви за включването, госпожице Секстън — доволно продължи главната съветничка. — Президентът ни каза, че имате да ни съобщите някаква новина.

33

Палеонтологът Уейли Мин седеше сам в тихия сумрак на работното си място.

Целият гореше от очакване на тазвечерното събитие. „Скоро ще съм най-известният палеонтолог на света“. Надяваше се, че Майкъл Толанд е проявил великодушие и е включил обясненията му в документалния филм.

Докато предвкусваше скорошната си слава, ледът под краката му се разтърси от слаба вибрация и той скочи. Инстинктът му за земетресения от живота в Лос Анджелис го беше направил свръхчувствителен дори към най-слаби трусове. В момента обаче се почувства глупаво. Вибрациите бяха напълно нормални. „Това е просто откъсване на айсберг“ — с въздишка си помисли той. Още не бе свикнал. Час по час в нощта отекваше далечен тътен, когато някъде по границите на ледника се отцепваше огромен леден блок и падаше в морето. Нора Мангър се изразяваше поетично: „Раждат се нови айсберги…“