Метеоритът - Страница 34

— Да, удивителна е.

— И за протокола — кимна Толанд, — датировката на доктор Мангър, хиляда седемстотин и шестнайсета година, е абсолютно точна. НАСА стигна до същата година много преди да дойдем тук. Доктор Мангър направи свои сондирания, проведе свои тестове и потвърди заключението на НАСА.

Рейчъл бе поразена.

— И по случайност — прибави Нора — хиляда седемстотин и шестнайсета е същата година, през която група изследователи твърдят, че са видели ярко огнено кълбо в небето над Северна Канада. Метеоритът станал известен като Юнгерсолов метеорит по името на ръководителя на експедицията.

— Фактът, че датирането по ледените образци и историческото свидетелство съвпадат, доказва, че става въпрос за същия метеорит — каза Корки.

— Доктор Мангър! — извика един от работниците. — Куките започват да се показват!

— Край на екскурзията, приятелчета — заяви Нора. — Мигът на истината. — Тя се покатери върху един сгъваем стол и с всички сили извика: — Слушайте всички! Изваждане на повърхността след пет минути!

Като кучета на Павлов, реагиращи на звънец за храна, учените из целия купол зарязаха работата си и забързаха към центъра. Нора Мангър сложи ръце на кръста си и обходи владенията си с поглед.

— Добре, хайде да го вдигнем тоя „Титаник“.

28

— Теглете! — извика един от работниците. Мъжете завъртяха лебедките и железните кабели се измъкнаха с още петнадесет сантиметра от дупките.

Рейчъл усети, че тълпата развълнувано се натиска напред. Корки и Толанд до нея приличаха на деца по Коледа. От отсрещната страна на дупката се появи исполинската фигура на Лорънс Екстром.

— Куките! — извика един от мъжете. — Показват се куките!

— Още метър и осемдесет! Продължавайте!

Групата около скелето потъна в унесено мълчание, като зрители на спиритичен сеанс в очакване на дух — всички напрягаха очи да видят метеорита.

И тогава Рейчъл го видя.

От изтъняващия леден пласт започна да се показва неясният силует на метеорита. Продълговатите очертания на сянката отначало бяха размити, но бързо се изясняваха.

— Опъни въжетата! — извика един от техниците.

Мъжете натиснаха лебедките и скелето изскърца.

— Още метър и половина! Продължавайте да въртите равномерно!

Ледът над скалата се изду като бременно животно, което започва да ражда. Дупката от лазера на върха на подутината бързо се разширяваше.

— Има разкритие! — извика някой. — Деветстотин сантиметра!

Напрегнат смях разкъса тишината.

— Добре, изключете лазера!

Натиснаха ключа и лъчът изчезна.

И тогава като огнено явление на древен бог, огромната скала изскочи на повърхността със съскане на пара. В мъглата над леда изплува тъмен силует. Работниците продължиха да въртят лебедките, докато накрая целият камък не се освободи от затвора си и не увисна над кипящата вода.

Рейчъл гледаше като хипнотизирана.

Грапавата повърхност на мокрия метеорит лъщеше на флуоресцентната светлина. Беше овъглен и нагънат като огромна вкаменена сушена слива. В единия си край скалата бе гладка и заоблена, очевидно от атмосферното триене.

Вперила очи в овъглената кора, Рейчъл почти си представи носещия се към земята метеорит, обгърнат в яростно огнено кълбо. Невероятно, това се беше случило преди векове. А сега уловеният звяр висеше на кабелите си и от тялото му се стичаше вода. Ловът бе приключил.

Рейчъл едва сега съзнаваше драматичността на събитието. Увисналата пред нея скала идваше от друг свят, отдалечен на милиони километри. И в нея бяха затворени свидетелства — не, доказателства, — че човекът не е сам във вселената.

Сякаш всички едновременно бяха обзети от еуфория и тълпата избухна в спонтанни ръкопляскания. Дори директорът, изглежда, се поддаде на вълнението. Потупваше хората си по гърбовете, поздравяваше ги. Рейчъл изпита неочаквана радост за НАСА. В миналото бяха преживели доста тежки периоди. Положението най-после се променяше. Бяха го заслужили.

Зейналата дупка в леда приличаше на малък плувен басейн насред купола. Водата в дълбоката шестдесет метра шахта известно време се плискаше в ледените стени, после постепенно застина на около метър и двадесет под повърхността на ледника — разликата се дължеше на отнемането на масата на метеорита и свойството на леда да се свива при топене.

Нора Мангър побърза да огради дупката с оранжеви конуси. Въпреки че се виждаше съвсем ясно, някой любопитен можеше да се приближи и случайно да се подхлъзне вътре. Стените на шахтата бяха от плътен лед и човек не можеше да се измъкне навън сам.

Лорънс Екстром се приближи към Нора Мангър и силно й стисна ръката.

— Браво, доктор Мангър.

— Ще очаквам много похвали в писмен вид.

— И ще ги получите. — Директорът се обърна към Рейчъл. Изглеждаше по-доволен, облекчен. — Е, госпожице Секстън, убеди ли се професионалният скептик?

Тя не можа да не се усмихне.

— По-скоро се смая.

— Добре. Тогава елате с мен.

Рейчъл последва Екстром към голяма метална кутия, която приличаше на товарен контейнер. Върху камуфлажната й повърхност бяха написани буквите ПСП.

— Оттук ще се обадите на президента — поясни управителят.

„Подвижен свързочен пункт“ — помисли си Рейчъл. Тези мобилни свързочни центрове масово се използваха в армията, въпреки че човек едва ли можеше да очаква да ги види в мирновременна операция на НАСА. Но пък Лорънс Екстром бе служил в Пентагона и очевидно имаше достъп до такива играчки. От строгите лица на двамата въоръжени охранители Рейчъл разбра, че връзката с външния свят се осъществява само с изричното съгласие на директора.