Метеоритът - Страница 33

— Нора, позволи ми да ти представя Рейчъл Секстън. Госпожица Секстън работи в разузнаването и е тук по молба на президента. Баща й е сенатор Седжуик Секстън.

На лицето на Нора се изписа смущение.

— Изобщо няма да се преструвам, че разбирам тая работа. — И без да си свали ръкавицата, вяло стисна ръката й. — Добре дошла на върха на света.

Рейчъл се усмихна.

— Благодаря. — С изненада установи, че въпреки грубия си глас Нора Мангър е приятна, дори дяволита. Беше подстригана като елф и в кестенявата й коса светлееха сиви кичури. Очите й бяха остри и проницателни — два ледени кристала. Излъчваше стоманена самоувереност, която се хареса на Рейчъл.

— Нора — каза Толанд. — Имаш ли малко време да споделиш с Рейчъл какво правиш?

Мангър повдигна вежди.

— Вие двамата вече на малки имена ли сте? Леле мале!

— Казах ти, Майк — изпъшка Корки.

Нора Мангър разведе Рейчъл около кулата. Толанд и другите ги следваха.

— Виждате ли дупките в леда под триногата? — посочи Нора. Първоначалният й тон омекна и се смени с унесена страст към работата й.

Вперила поглед в дупките, Рейчъл кимна. Бяха с диаметър тридесетина сантиметра и във всяка потъваше стоманено въже.

— Те са останали от сондирането за взимане на образци и от рентгеновото заснемане на метеорита. В празните шахти спуснахме тежки халки и ги закрепихме за метеорита. После вкарахме във всяка дупка по шейсет метра оплетен кабел, закачихме куки за халките и сега просто повдигаме метеорита. На тия женчовци им трябват няколко часа, за да го изкарат на повърхността, обаче скоро ще свършим.

— Не ви разбирам — отвърна Рейчъл. — Метеоритът се намира под хиляди тонове лед. Как го повдигате?

Нора посочи върха на скелето. Тесен лъч червена светлина се спускаше вертикално към леда под триногата. Рейчъл вече го бе видяла и беше предположила, че е някакъв индикатор — показалка, отбелязваща мястото на метеорита.

— Това е галиевоарсеников полупроводников лазер — поясни Мангър.

Рейчъл внимателно се вгледа в лъча и видя, че пробива дупчица в леда.

— Много горещ лъч — продължи Нора. — Докато вдигаме метеорита, ние го нагряваме.

Когато проумя простата гениалност на плана й, Рейчъл се смая. Нора бе насочила лазерния лъч надолу и беше стопила леда до метеорита. Тъй като бе прекалено плътен, за да се стопи, камъкът поемаше топлината и постепенно топеше леда около себе си. Докато хората от НАСА издигаха горещия метеорит, нажежената скала и натискът нагоре разчистваха пътя към повърхността. Водата, която се събираше над метеорита, просто се процеждаше около него и запълваше оставащата шахта.

„Като горещ нож в замръзнала бучка масло“.

Нора посочи мъжете от НАСА, които въртяха лебедките.

— Генераторите не са достатъчно мощни, затова използвам човешка сила.

— Глупости! — обади се един от работниците. — Използва човешка сила, защото й харесва да ни гледа как се потим!

— Я по-спокойно — сопна му се Нора. — От два дни мрънкате, че ви е студено, женчовци такива. Въртете сега.

Работниците се засмяха.

— За какво са онези ограничители? — попита Рейчъл и посочи няколко оранжеви конуса, на пръв поглед поставени на случайни места. Подобни конуси бяха пръснати из целия купол.

— Това е един от най-важните инструменти в глациологията — отвърна Нора. — Наричаме ги СТСГ. Съкращение от „стъпи тук и ще си строшиш глезена“. — Тя вдигна един от конусите и отдолу се показа кръгла дупка, потъваща като бездънен кладенец в дълбините на ледника. — Пробихме дупки навсякъде, за да проверим структурната плътност на глетчера. Също като в археологията, дълбочината на даден обект под повърхността показва откога се намира там. Колкото е по-дълбоко, толкова по-отдавна е там. Затова, когато откриваме нещо, можем да го датираме по натрупания отгоре му лед. За да сме сигурни, че датировките ни са точни, проверяваме много участъци и се уверяваме, че става дума за солидна ледена плоча, която не е нарушена от земетресения, цепнатини, лавини и прочее.

— И как изглежда този ледник?

— Безупречен е. Идеална солидна плоча. Няма пукнатини. Този метеорит е непокътнат от падането си през хиляда седемстотин и шестнайсета.

Рейчъл ахна.

— Нима знаете точната година на падането му?

Нора се изненада от въпроса й.

— Да, по дяволите. Тъкмо затова ме повикаха тук. Аз разчитам леда. — Тя посочи недалечната купчина цилиндрични ледени тръби, които приличаха на прозрачни телефонни стълбове и бяха обозначени с яркооранжеви табелки. — Тези образци са замръзнали геологични секвенции. — Мангър я заведе при тръбите. — Ако се вгледате внимателно, ще различите отделните ледени пластове.

Рейчъл приклекна и наистина видя, че тръбата е образувана от безброй слоеве с едва забележими разлики в прозрачността и оттенъка. Едни бяха тънки като лист хартия, други достигаха половин сантиметър.

— Всяка зима върху ледения шелф падат силни снеговалежи и всяка пролет започва частично топене — продължи Нора. — Така че всеки сезон се образува нов леден пласт. Просто започваме отгоре — с последната зима — и броим назад във времето.

— Като с дървесните пръстени.

— Не е чак толкова просто, госпожице Секстън. Не забравяйте, че измерваме напластявания с дебелина стотици метри. Трябва да разчитаме климатологичните маркери, за да имаме база за сравнение — утаяване, въздушни замърсители, такива неща.

Толанд и другите се присъединиха към тях.

Океанологът се усмихна на Рейчъл.

— Тя знае много за леда, нали?

Рейчъл изпита странно удоволствие, че го вижда.