Метеоритът - Страница 3

— И накрая, господин сенатор, през последните няколко седмици вие направихте огромен скок на първичните избори. Президентът сигурно е обезпокоен. Някакъв коментар за неотдавнашния ви успех?

— Мисля, че е свързан с доверието. Американците започват да разбират, че президентът не е способен да взима сериозните решения, пред които е изправена нашата страна. Неудържимото пилеене на средства от ден на ден ни вкарва във все по-големи дългове и американците все повече осъзнават, че е време да престанем да пилеем и да започнем да поправяме.

Бащината й реторика беше прекъсната от пейджъра в чантата й. Резкият електронен сигнал обикновено предизвикваше недоволството й, но в момента й прозвуча почти мелодично. Сенаторът възмутено се намръщи, че го прекъсват.

Рейчъл извади пейджъра от чантата си и набра пет-цифрената комбинация, с която потвърждаваше, че наистина е собственичката на устройството. Пиукането престана и дисплеят замига. След петнадесет секунди щеше да получи текстово съобщение. Снийдън широко се усмихна на сенатора.

— Дъщеря ви очевидно е заета жена. Чудесно е, че все още имате време да закусвате заедно.

— Както казах, семейството стои над всичко.

Репортерът кимна, после погледът му стана по-твърд.

— Може ли да попитам, господин сенатор, как уреждате конфликтите на интерес с дъщеря си?

— Какви конфликти? — Сенатор Секстън с невинно смущение наклони глава. — Какви конфликти имате предвид?

Рейчъл вдигна поглед и позата на баща й я накара да сбърчи нос. Знаеше точно накъде води това. „Проклети репортери“ — помисли си тя. Половината получаваха пари от политици. Журналистите наричаха такива въпроси „грейпфрут“ — привидно трудни въпроси, които всъщност предварително бяха предназначени да спечелят одобрението на читателите за сенатора, тема, която баща й лесно можеше да развие и да изчисти някои съмнения.

— Хм, господин сенатор… — Репортерът се прокашля, като имитира неловкост. — Конфликтът е, че дъщеря ви работи при вашия съперник.

Сенатор Секстън избухна в смях.

— На първо място, Ралф, ние с президента не сме съперници. Просто сме двама патриоти с различна представа за управлението на страната, която обичаме.

Снийдън просия. Бе получил цитата, който му трябваше.

— А на второ?

— На второ място дъщеря ми не работи при президента, а в разузнавателната сфера. Събира разузнавателни доклади и ги праща в Белия дом. Това е относително нископоставена длъжност. — Той замълча за миг и се обърна към Рейчъл. — Всъщност, скъпа, не съм сигурен, че изобщо си се запознавала с президента.

Тя го стрелна с изпепеляващ поглед. Пейджърът изпиука и привлече вниманието й към изписалото се на дисплея съобщение.

— НЗБ ЯВ ДИРНРС —

Рейчъл мигновено го разшифрова и се намръщи. Съобщението беше неочаквано и определено носеше лоша новина. Поне имаше оправдание да си тръгне.

— Господа — каза тя. — Сърцето ми се къса, но трябва да тръгвам. Закъснявам за работа.

— Преди да си тръгнете, госпожице Секстън, бихте ли коментирали слуховете, че сте дошли на тази делова закуска, за да обсъдите възможността да напуснете сегашната си работа и да се включите в предизборната кампания на баща си? — бързо попита репортерът.

Рейчъл се почувства така, все едно някой е плиснал горещо кафе в лицето й. Въпросът я свари напълно неподготвена. Тя погледна баща си и усмивката му й подсказа, че всичко е инсценирано. Прииска й се да се хвърли през масата и да го намушка с някоя вилица. Репортерът тикна касетофона в лицето й.

— Госпожице Секстън?

Младата жена се обърна към него.

— Виж, Ралф, или както там ти е името, ще ти го кажа направо. Нямам намерение да зарежа службата си, за да работя при сенатор Секстън и ако публикуваш нещо друго, ще ти трябва обувалка, за да измъкнеш тоя касетофон от задника си.

Репортерът се ококори и като криеше усмивката си, изключи касетофона.

— Благодаря и на двама ви. — После изчезна.

Рейчъл мигновено съжали за избухването си. Беше наследила бащиния си нрав и това я вбесяваше. „Спокойно, Рейчъл. Успокой се“. Баща й неодобрително се вторачи в нея.

— Не е зле да се научиш да запазваш самообладание.

Тя стана.

— Срещата приключи.

Сенаторът очевидно и без това бе свършил с нея, защото извади мобилния си телефон и набра нечий номер.

— Чао, скъпа. Отбий се тия дни в офиса да се видим. И се омъжи, за Бога! Вече си на трийсет и три.

— На трийсет и четири — ядосано го поправи тя. — Секретарката ти ми прати картичка за рождения ден.

Секстън мрачно се подсмихна.

— На трийсет и четири. Почти стара мома. Знаеш ли, на трийсет и четири аз вече се бях…

— Оженил за мама и чукаше съседката ли? — Думите прозвучаха по-високо, отколкото искаше, и увиснаха в случайно затишие.

Клиентите наоколо се обърнаха към тях. Погледът на сенатор Секстън се вледени, два кристала се впиха в нея.

— Внимавай в картинката, момиче.

Рейчъл се запъти към вратата. „Не, ти внимавай, сенаторе“.

2

Тримата мълчаливо седяха в термопалатката. Навън вилнееше леден вятър, който заплашваше да я откъсне от колчетата. Нито един от мъжете не обръщаше внимание на това — всички бяха попадали в много по-опасни ситуации.

Палатката им беше чисто бяла, опъната в плитка вдлъбнатина, далеч от чужди погледи. Комуникационната им техника, транспортните им средства и въоръжението им бяха супермодерни. Командирът имаше позивна Делта Едно: мускулест и гъвкав, с очи, пусти като местността, в която бяха базирани.

Военният часовник на китката му остро изпиука. Звукът идеално съвпадна с пиукането на часовниците на другите двама. Бяха изтекли още тридесет минути. Беше време. Пак.