Метеоритът - Страница 26

— Метеоритът в ледника на Милн е каменен метеорит — също като този в ръката ви. Каменните метеорити са почти като нашите земни вулканични скали, което затруднява откриването им. Обикновено са комбинация от леки силикати — фелдшпат, оливин, пироксен. Нищо сензационно.

„Напълно съм съгласна“ — помисли си Рейчъл и му подаде образеца.

— Това прилича на камък, който някой е хвърлил в огнище.

Корки избухна в смях.

— Ега ти огнището! И най-мощната ядрена пещ не може да се сравнява с топлината, развивана от метеоритите при навлизането им в нашата атмосфера. Направо се разрушават!

Толанд съчувствено се усмихна на Рейчъл.

— И слава Богу.

— Да си представим това приятелче, голямо колкото къща — каза Корки, взе образеца от ръката и и го вдигна високо над главата си. — Добре… сега е в космоса… прекосява Слънчевата система… пропито със студ от космическата температура, която достига минус сто градуса.

Толанд се подсмихваше — явно вече бе виждал драматизирането на появата на метеорита на остров Елзмир. Корки започна да спуска образеца.

— Нашият метеорит се приближава към Земята… и когато стига съвсем близо, гравитацията ни го привлича… скоростта му се увеличава…

Той спускаше буцата все по-бързо, имитирайки земното притегляне.

— Сега се движи адски бързо — въздъхна Корки. — С повече от петнайсет километра в секунда! На сто трийсет и пет километра от земната повърхност е подложен на триене с атмосферата. — Той силно разклати камъка, докато го спускаше към леда. — Когато стига на сто километра, започва да излъчва светлина! Сега плътността на атмосферата се увеличава и триенето е невероятно! Въздухът около метеорита се нажежава и повърхностният материал се топи от горещината. — Ученият започна да издава звуци, наподобяващи съскане при пържене. — Сега пада под осемдесет километра и температурата на външния му слой достига осемстотин градуса!

Пред смаяния поглед на Рейчъл прочутият астрофизик още по-яростно разтърси метеорита, като придружаваше демонстрацията с детински звукови ефекти.

— Шейсет километра! — Корки вече викаше. — Нашият метеорит се сблъсква с атмосферната стена. Въздухът е прекалено плътен! Той рязко намалява скоростта си с над триста пъти по силата на гравитацията! — Марлинсън издаде звук като от ударени автомобилни спирачки и забави спускането на камъка — мигновено изстива и престава да свети. Повърхността му се втвърдява и от течна става овъглена.

Когато Корки коленичи за последното действие от представлението си, Толанд изпъшка.

— И накрая нашият огромен метеорит стига до най-долния пласт на атмосферата… — Коленичил на леда, той насочи образеца към земята. — Лети към Северния ледовит океан… ъгълът е полегат… пада… все едно ще отскочи от водната повърхност… пада… и… — Астрофизикът допря камъка до леда. — БАМ!

Рейчъл се сепна.

— Ударът е ужасен! Метеоритът избухва. Навсякъде се разхвърчават парчета. — Корки имитира забавено движение и запремята образеца по невидимата океанска повърхност към краката на младата жена. — Един фрагмент продължава да се носи към остров Елзмир… Изскача на сушата… — Той го плъзна по езика на обувката й и спря до глезена й. — И накрая спира високо върху ледника на Милн, където снегът и ледът бързо го затрупват и го защитават от атмосферна ерозия. — Марлинсън усмихнато се изправи.

Рейчъл бе впечатлена.

— Доктор Марлинсън, обяснението ви беше изключително…

— Ясно ли? — подсказа и Корки.

Тя се усмихна.

— Да, казано с една дума.

Астрофизикът пак й подаде образеца.

— Погледнете разреза.

Рейчъл се втренчи във вътрешността на камъка, ала не забеляза нищо особено.

— Наклонете го към светлината — помогна й Толанд. — И го разгледайте внимателно.

Тя поднесе образеца към очите си и го наклони към ослепителните халогенни прожектори. И ги видя — метални включения, блестящи в камъка. Десетки, пръснати из цялото напречно сечение като капчици живак, всяка около милиметър.

— Тези мехурчета се наричат „хондрули“ — поясни Корки. — И се срещат единствено при метеоритите.

Рейчъл се вторачи в тях.

— Никога не съм виждала такова нещо в земна скала.

— И няма да видите! — заяви той. — Хондрулите са геологична структура, която просто не съществува на Земята. Някои са изключително стари — може би най-древните материали във вселената. Други са много по-млади, като тези в ръката ви. Хондрулите в този метеорит датират едва от около сто и деветдесет милиона години.

— Наричате хондрули на сто и деветдесет милиона години млади?!

— По дяволите, да! От космологична гледна точка това е вчера. Въпросът тук обаче е, че този образец съдържа хондрули — категорични доказателства за наличие на метеорит.

— Добре — отвърна Рейчъл. — Хондрулите са категорични доказателства. Ясно.

— И накрая — въздъхна Корки, — ако овъглената кора и хондрулите не ви убедят, ние астрономите имаме един елементарен метод за потвърждаване на метеоритния произход.

— А именно?

Астрофизикът небрежно сви рамене.

— Просто използваме петрографски поляризиращ микроскоп, рентгенов флуоресцентен спектрометър, неутронноактивиращ анализатор или индукционен плазмен спектрометър, за да измерим феромагнитните съотношения.

Толанд изпъшка.

— Сега пък се перчи. Иска да каже, че можем да докажем метеоритния произход на дадена скала просто като измерим химическия й състав.

— Хей, океанографчето! — подсвирна му Марлинсън. — Хайде да оставим науката на учените, а? — И мигновено се обърна пак към Рейчъл. — Минералът никел се среща в земните скали или в изключително голям, или в изключително малък процент, но няма средни количества. При метеоритите обаче никеловото съдържание се движи в рамките на средните стойности. Ето защо, ако анализираме даден образец и установим, че никеловото съдържание има средна стойност, можем с абсолютна сигурност да гарантираме, че образецът е метеорит.