Метеоритът - Страница 25

Той повдигна вежди и тайнствено и се ухили.

— Всъщност е най-добре да се види какво му е толкова особеното на този метеорит, а не да се обясни. — Толанд й даде знак да го последва към съседното работно място. — Човекът, който работи там, може да ви покаже много образци.

— Какви образци? Наистина ли сте взели образци от метеорита?

— Естествено. Със сонда. Всъщност именно първите проби са показали на НАСА значението на находката.

Без да знае точно какво да очаква, Рейчъл последва Толанд до едно бюро, на което имаше чаша кафе, скални образци, шублер и други инструменти. От кафето се вдигаше пара. Не се виждаше никой.

— Марлинсън! — извика Толанд и се заоглежда. Не получи отговор, въздъхна ядосано и се обърна към Рейчъл. — Сигурно се е изгубил в опит да намери сметана за кафето. Казвам ви, бил съм на специализация в Принстън с тоя човек, и той се губеше в собственото си общежитие. Получи националния научен медал за астрофизика. Страхотна личност.

Рейчъл ахна.

— Марлинсън ли? Да не би случайно да имате предвид прочутия Корки Марлинсън?

Толанд се засмя.

— Същия.

Тя се смая.

— Корки Марлинсън е тук? — Идеите на Марлинсън за гравитационните полета бяха станали легендарни сред сателитните инженери в НРС. — И Марлинсън ли е сред цивилните учени, повикани от президента?

— Да, един от истинските учени.

„Определено е истински“ — помисли си Рейчъл. Корки Марлинсън се радваше на огромно уважение.

— Невероятният парадокс при Корки е, че може да ви изрецитира разстоянието до Алфа Кентавър в милиметри, обаче не може да си завърже вратовръзката — засмя се Толанд.

— Нося връзки с готови възли! — разнесе се наблизо добродушен носов глас. — Удобството над стила, Майк. Твоите холивудски примадони не го разбират!

Рейчъл и Толанд се обърнаха към човека, който се появи иззад огромна камара електронна техника. Бе нисък и топчест и приличаше на мопс — с изпъкнали очи и оредяваща, вчесана върху темето коса. Когато видя, че Толанд е с Рейчъл, той се закова на място.

— Боже Господи, Майк! Ние сме на Северния полюс, а ти пак успя да се уредиш със страхотна хубавица! Знаех си, че трябва да постъпя в телевизията!

Майкъл Толанд видимо се смути…

— Госпожице Секстън, моля да извините доктор Марлинсън. Липсва му тактичност, но пък го компенсира с откъслечни и напълно безполезни знания за нашата вселена.

Корки се приближи.

— За мен е огромно удоволствие, госпожице. Не чух името ви?

— Рейчъл — отвърна тя. — Рейчъл Секстън.

— Секстън ли? — шеговито ахна Корки. — Не сте роднина с онзи ограничен и извратен сенатор, надявам се!

Толанд потръпна.

— Всъщност, Корки, сенатор Секстън е баща на Рейчъл.

Марлинсън овеси нос.

— Знаеш ли, Майк, нищо чудно, че нямам късмет с жените.

22

Прочутият астрофизик заведе Рейчъл и Толанд при бюрото си и започна да рови сред инструментите и скалните образци. Движеше се като навита пружина, която всеки момент ще се развие.

— Добре — възбудено каза той. Почти трепереше. — Госпожице Секстън, предстои ви да чуете краткия курс на Корки Марлинсън за метеоритите.

Толанд намигна на Рейчъл.

— Изтърпете го. Много искаше да стане актьор.

— Да, а пък Майк искаше да стане уважаван учен. — Корки отвори една кутия за обувки, извади три скални образеца и ги подреди върху бюрото. — Това са трите главни типа метеорити на света.

Рейчъл ги погледна. Приличаха на неправилни полусфери, големи колкото топки за голф. Явно бяха разрязани на две, за да се види сечението им.

— Всички метеорити се състоят от различни количества никелово-железни сплави, силикати и сулфиди — продължи Корки. — Ние ги класифицираме според съотношението между метала и силикатите в състава им.

Рейчъл вече имаше чувството, че курсът на Корки Марлинсън за метеоритите няма да е много кратък.

— Първият образец тук е метеорит с желязно ядро. — Той посочи един лъскав мастилено черен камък. — Много тежък. Това приятелче е кацнало на Антарктида преди няколко години.

Младата жена разгледа метеорита. Определено приличаше на нещо от друг свят — тежко сивкаво желязо, чиято външна обвивка беше обгорена и почерняла.

— Овъгленият външен пласт е резултат от огромната температура, която се развива при падането на метеорита през атмосферата. Всички метеорити имат такова овъгляване. — Корки бързо се прехвърли на следващия образец. — Този тук е каменно-железен.

Рейчъл забеляза, че и той е овъглен отвън. Вторият камък обаче имаше светло зеленикав оттенък и напречният му разрез приличаше на калейдоскопен колаж от пъстри ъгловати фрагменти.

— Красив е — каза тя.

— Майтапите ли се? Той е прекрасен! — Корки цяла минута обяснява за големия процент оливин, причина за зеления блясък, после драматично посегна към третия и последен образец и й го подаде.

Рейчъл го взе. Беше сивкавокафяв и приличаше на гранит. Струваше й се по-тежък от земния камък, но не съществено. Единственото указание, че не е обикновена скала, беше овъглената кора.

— Това се нарича каменен метеорит — с величествена окончателност заяви Корки. — Това е най-разпространеният тип метеорити. Повече от деветдесет процента от метеоритите на Земята спадат към тази категория.

Рейчъл се изненада. Винаги си бе представяла метеоритите по-скоро като първия образец — метални буци с извънземен вид. Метеоритът в дланта й изобщо не изглеждаше извънземен. Ако не се броеше овъглената повърхност, той приличаше на обикновен камък от някой плаж. Корки се облещи от вълнение.