Метеоритът - Страница 14

Обзе я облекчение. Все пак в НАСА не бяха толкова отчаяни, че да се опитат да подхвърлят на президента някоя извънземна история. Въпреки това думите му само задълбочиха озадачението й.

— Е, каквото и да са открили в НАСА, трябва да отбележа, че моментът е извънредно подходящ — посочи тя.

Херни спря.

— Подходящ ли? Защо?

„Защо ли?“

Рейчъл също спря и го зяпна.

— Господин президент, в момента НАСА води борба на живот и смърт, за да оправдае самото си съществуване, и към вас се отправят обвинения, че продължавате да я финансирате. Тъкмо сега едно голямо откритие ще е панацея и за НАСА, и за вашата предизборна кампания. Опонентите ви очевидно ще намерят момента за изключително подозрителен.

— Значи, ме наричате лъжец или глупак, така ли?

В гърлото на Рейчъл заседна буца.

— Не исках да проявя неуважение, господин президент. Просто…

— Спокойно. — На устните му плъзна лека усмивка и той продължи надолу по стълбата. — Когато директорът на НАСА ми съобщи за това откритие, направо го отхвърлих като абсурдно. Обвиних го, че замисля най-прозрачната политическа фалшификация в историята.

Буцата в гърлото й започна да се смалява. Когато стигна долу, Херни спря и я погледна.

— Една от причините да помоля НАСА да запазят откритието си в тайна е, за да ги защитя. То надхвърля по величина всички досегашни успехи на Управлението. В сравнение с него кацането на Луната изглежда незначително. Тъй като всички, включително аз, можем да спечелим — и да изгубим — страшно много, реших, че е разумно някой да провери данните на НАСА преди да излезем с официално съобщение.

Рейчъл се сепна.

— Нямате предвид мен, нали, господин президент?

Той се засмя.

— Не, това не е вашата област. А и вече получих потвърждение по извън правителствени канали.

Облекчението на Рейчъл отстъпи мястото си на ново озадачение.

— Извън правителствени ли, господин президент? Искате да кажете, че сте прибегнали до частния сектор? По толкова секретен въпрос?

Херни без колебание кимна.

— Свиках външен екип от четирима цивилни учени с големи имена и сериозна репутация, която трябва да защитават. Те използваха своя техника за наблюдение и стигнаха до свои заключения. През последните две денонощия тези цивилни учени категорично потвърдиха откритието на НАСА.

Рейчъл изпита уважение. Президентът се бе подсигурил с типичния за него размах. Като бе назначил най-големите скептици, външни специалисти, които не печелеха нищо от потвърждаването на откритието, Херни избягваше подозренията, че това може да е отчаян опит на НАСА да оправдае бюджета си, да гарантира преизбирането на поддържащия космическите проучвания президент и да отблъсне атаките на сенатор Секстън.

— Довечера в осем ще свикам пресконференция в Белия дом, за да съобщя това откритие на света — заяви Херни.

Обзе я разочарование. Той всъщност не й бе разкрил нищо.

— И точно какво е това откритие?

Президентът се усмихна.

— Днес ще се убедите, че търпението е добродетел. Това откритие е нещо, което трябва да видите сама. Преди да продължим, искам да сте напълно наясно с положението. Директорът на НАСА ви чака, за да ви го обясни лично. Той ще ви каже всичко, което трябва. После с вас ще обсъдим ролята ви.

Рейчъл долови надвисналата драма в погледа на Херни и си спомни предчувствието на Пикъринг, че Белият дом крие някакъв коз. Изглежда, директорът на НРС пак щеше да се окаже прав, както винаги. Президентът посочи един самолетен хангар наблизо.

— Натам, моля.

Рейчъл смутено го последва. Сградата пред тях нямаше прозорци и огромната врата бе затворена. Можеше да се влезе само през малък страничен вход. Вратата беше открехната. Херни спря на няколко крачки от нея и каза:

— Аз съм дотук. Ще продължите сама.

Рейчъл се поколеба.

— Няма ли да дойдете?

— Трябва да се върна в Белия дом. Скоро пак ще се чуем. Имате ли мобифон?

— Естествено, господин президент.

— Дайте ми го.

Тя извади мобилния си телефон и му го подаде — предположи, че иска да въведе частния си номер, Херни обаче го пъхна в джоба си.

— Вече нямате връзка с мрежата. Всичките ви служебни задължения са отменени. Днес няма да разговаряте с никой друг без изрично разрешение от мен или от административния директор на НАСА. Разбирате ли?

Рейчъл зяпна. „Президентът току-що ми открадна мобифона?!“

— След като ви информира за откритието, той ще ви свърже с мен. Скоро ще се чуем. Успех.

Тя погледна вратата на хангара. Обземаше я все по-силно безпокойство.

Президентът Херни окуражително постави длан на рамото й и й кимна към входа.

— Уверявам ви, Рейчъл, няма да съжалявате, че сте ми помогнали.

И без да каже нищо повече, закрачи към хеликоптера, с който беше пристигнала Рейчъл. Качи се и отлетя, без изобщо да се обърне.

12

Рейчъл Секстън стоеше сама на входа на хангара и се взираше в мрака. Чувстваше се на прага на друг свят. Отвътре повяваше студен ветрец с дъх на мухъл, сякаш сградата дишаше.

— Ей? — с леко треперещ глас извика тя.

Тишина.

Рейчъл боязливо прекрачи прага.

— Госпожица Секстън, нали? — чу се мъжки глас само на няколко метра от нея.

Тя се сепна и се обърна.

— Да.

Неясният силует се приближи.

Беше млад мъж в униформа на НАСА. Имаше стегнато мускулесто тяло и множество орденски ленти на гърдите.

— Капитан-лейтенант Уейн Лузиджиън — представи се той. — Извинете, ако съм ви стреснал. Тук е доста тъмно. Нямах възможност да отворя вратата. — И преди Рейчъл да успее да отговори, мъжът прибави: — За мен ще е чест да съм ваш пилот тази сутрин.