Метеоритът - Страница 13

— Колкото и изненадващо да ви прозвучи, откритието на НАСА, за което говоря, беше направено от СНЗ.

Рейчъл се смути. Ако проектът бе постигнал успех, Управлението със сигурност щеше да го е съобщило, нали? Баща й разпъваше на кръст СНЗ в медиите и НАСА имаше нужда и от най-малката добра новина.

— Не съм чула нищо за откритие на СНЗ — отвърна тя.

— Знам. НАСА предпочита за известно време да запази добрата новина в тайна.

На Рейчъл не и се вярваше.

— От личен опит знам, че когато става въпрос за НАСА, никоя новина не е принципно лоша. — Сдържаността не беше сред отличителните черти на отдела за връзки с обществеността на Управлението. В НРС се шегуваха, че в НАСА свиквали пресконференция всеки път щом пръднел някой техен учен.

Президентът се намръщи.

— А, да. Забравям, че разговарям с една от ученичките на Пикъринг. Той още ли мърмори за голямата уста на НАСА?

— Той се занимава със сигурността, господин президент. И приема работата си много сериозно.

— И адски го бива. Просто ми е трудно да повярвам, че две толкова тясно свързани институции постоянно намират за какво да се дърлят.

Скоро след постъпването си при Уилям Пикъринг Рейчъл бе научила, че макар да са свързани с космическите проучвания, НАСА и НРС имат напълно противоположни принципи. Националната разузнавателна служба действаше в областта на отбраната и пазеше всичките си космически дейности в тайна, докато НАСА беше научна организация и ентусиазирано разгласяваше всичките си открития по света — често, твърдеше Уилям Пикъринг, с риск за националната сигурност. Някои от най-добрите технически разработки на Управлението — лещи с висока разделителна способност за сателитни телескопи, далекообхватни комуникационни системи и радиовидеоустройства — имаха отвратителния навик да изникват в разузнавателния арсенал на вражески страни и да се използват за шпиониране на Съединените щати. Бил Пикъринг често мърмореше, че учените от НАСА имали големи мозъци… и още по-големи усти.

Обект на още по-остри противоречия между двете институции обаче бе фактът, че тъй като НАСА изстрелваше сателитите на НРС, много от тайните неуспехи на Управлението всъщност пряко касаеха Националната разузнавателна служба. Най-драматичен беше провалът на 12 август 1998 г., когато ракетата „Титан 4“ на НАСА/ ВВС се взриви четиридесет секунди след изстрелването и унищожи товара си — сателит на НРС на стойност милиард и двеста милиона долара с кодово име „Вортекс 2“. Пикъринг като че ли никога нямаше да забрави този случай.

— Тогава защо от НАСА не са разгласили този успех? — предизвикателно попита Рейчъл. — В момента добрата новина определено ще им е от полза.

— В НАСА мълчат, защото аз им наредих — отвърна президентът.

Младата жена се зачуди дали е чула вярно. В такъв случай президентът извършваше нещо като политическо харакири, което тя не разбираше.

— Това откритие е… как да се изразя… изумително по своето значение — заяви Херни.

Побиха я тръпки. В света на разузнаването „изумително значение“ не вещаеше нищо добро. Дали сателитите от проект СНЗ не бяха забелязали някаква надвиснала екологична катастрофа?

— Има ли някакъв проблем?

— Абсолютно никакъв. Откритието на СНЗ е чудесно.

Тя мълчеше.

— Какво ще кажете, Рейчъл, ако ви съобщя, че НАСА е направила откритие с такова научно значение… такова колосално значение…, че оправдава всеки долар, похарчен от американците в космоса?

Рейчъл не можеше да си го представи.

Президентът се изправи.

— Хайде да се поразходим.

11.

Рейчъл последва президента по лъскавата стълба на Еър форс едно. Студеният мартенски въздух проясни мислите й. За нещастие, яснотата само направи твърденията на президента още по-странни. „НАСА е направила откритие с такова научно значение, че оправдава всеки долар, похарчен от американците в космоса?“

Откритие от такава величина можеше да се отнася само до едно нещо — Светия Граал на НАСА. Извънземен живот. За съжаление, Рейчъл знаеше достатъчно за този конкретен граал, за да е наясно, че това е напълно неправдоподобно.

Като специалист по разузнавателни анализи, тя често отблъскваше въпросите на свои познати, интересуващи се от предполагаемите контакти с извънземни, които властите били засекретили. И постоянно се ужасяваше от теориите, на които вярваха нейните „образовани“ приятели — катастрофирали извънземни летящи чинии, скрити в тайни държавни бункери, пазени в лед трупове на извънземни, дори отвличане и хирургическо проучване на нищо неподозиращи граждани. Всичко това бе абсурдно, естествено. Нямаше извънземни. Нямаше засекретени контакти. Всички в разузнавателната общност разбираха, че огромното мнозинство сведения за забелязани извънземни и отвлечени граждани просто са резултат на развинтена фантазия или измама с цел обогатяване. Автентичните снимки на НЛО имаха странния навик да са направени в близост до бази на военновъздушните сили, където се изпитваха модерни секретни самолети. Когато „Локхийд“ бяха започнали изпитанията на радикално нов бомбардировач стелт, данните за НЛО около военновъздушната база „Едуардс“ се бяха увеличили петдесетократно.

— Изражението ви е скептично. — Президентът я погледна подозрително.

Гласът му я сепна. Тя го погледна, неуверена как да отговори.

— Ами… — Рейчъл се поколеба. — Да смятам ли, господин президент, че не говорим за извънземни кораби или зелени човечета?

Херни се усмихна.

— Рейчъл, струва ми се, че това откритие ще ти се стори много по-интересно от научната фантастика.