Метеоритът - Страница 128

128

„Ако Тенч беше използвала снимките и данните за корупция, които й дадох, всичко това изобщо нямаше да се случи!“

Макар искрено да съжаляваше за убийството на Тенч, то бе станало неизбежно още щом Рейчъл се беше обадила на главната съветничка с обвиненията в измама. Пикъринг знаеше, че Тенч безпощадно ще се рови до дъното на мотивите на Рейчъл за тези скандални твърдения, а директорът очевидно не можеше да го допусне. По ирония на съдбата съветничката щеше да е от най-голяма полза за своя президент мъртва, тъй като жестокият й край щеше да бетонира съчувствения вот за Белия дом и да хвърли смътни подозрения за нечиста игра върху отчаяния Секстън, толкова публично унижен от Марджъри Тенч по Си Ен Ен.

Рейчъл стоеше и твърдо гледаше шефа си.

— Разберете, ако новината за измамата с метеорита се разчуе, вие ще съсипете един невинен президент и едно невинно космическо управление — каза Пикъринг. — И освен това ще поставите един крайно опасен човек в Овалния кабинет. Трябва да знам на кого сте пратили информацията.

Докато изричаше тези думи, на лицето на Рейчъл се изписа странно изражение. Мъчителното изражение на човек, осъзнал, че може би е допуснал ужасна грешка.

Делта Едно беше заобиколил носа и се бе върнал от лявата страна. Сега стоеше в хидролабораторията, от която беше видял да излиза Рейчъл, докато хеликоптерът се бе приближавал. На един компютърен екран забеляза смущаващ образ — многоцветен пулсиращ въртоп, явно някъде близо до океанското дъно под „Гоя“.

„Още една причина да се махнем оттук“ — помисли си той и продължи към целта си.

Факс машината беше върху плот в другия край на стената. Табличката бе пълна с листове, точно както беше предвидил Пикъринг. Делта Едно ги вдигна. Най-отгоре имаше бележка от Рейчъл. Само два реда. Той ги прочете и си каза:

„Право в целта!“

Докато прелистваше страниците, едновременно се изуми и стъписа от това до каква степен Толанд и Рейчъл са разкрили измамата с метеорита. Всеки, който видеше тези разпечатки, веднага щеше да разбере какво означават те. За щастие дори не се наложи да натисне бутона за повторно избиране, за да открие къде е изпратена информацията. Последният номер все още светеше на дисплея. Вашингтонски код.

Внимателно преписа номера, събра всички документи и излезе от лабораторията.

Толанд стискаше с потни ръце автомата и се целеше в гърдите на Уилям Пикъринг. Директорът на НРС все още настояваше Рейчъл да му каже на кого е пратила данните и океанологът започваше да изпитва неспокойното усещане, че Пикъринг просто се опитва да спечели време. „Защо?“

— Белият дом и НАСА са невинни — повтори директорът. — Съдействайте ми. Не позволявайте моите грешки да съсипят и малкото авторитет, който е останал на НАСА. Ако това се разчуе, от НАСА със сигурност ще изглеждат виновни. Можем да се разберем. Страната има нужда от този метеорит. Кажете ми на кого сте пратили информацията преди да е станало късно.

— За да можете да убиете още някого ли? — отвърна Рейчъл. — Гади ми се от вас.

Толанд се удиви от силата на духа й. Тя презираше баща си, но явно нямаше намерение да изложи сенатора на никаква опасност. За нещастие, планът на Рейчъл да поиска помощ от баща си бе дал обратния резултат. Дори сенаторът да отидеше в офиса си, да видеше факса, да се обадеше на президента, за да му съобщи новината за измамата с метеорита и да настои да отмени атаката, никой в Белия дом нямаше да има представа за какво говори.

— Ще повторя само още веднъж — вперил заплашителен поглед в Рейчъл, каза Пикъринг. — Положението е прекалено сложно, за да го разберете напълно. Допуснахте огромна грешка, като пратихте данните от кораба. Изложихте родината си на риск.

Уилям Пикъринг наистина печелеше време, увери се Толанд. И причината спокойно крачеше към тях откъм десния борд. Океанологът беше обзет от страх, когато видя войника да се приближава с купчина документи и автомат в ръце.

Майкъл реагира с решителност, която смая и самия него. Стисна оръжието си, рязко се завъртя, прицели се в командоса и натисна спусъка. Автоматът безобидно изщрака.

— Открих номера на факса — каза войникът и подаде на Пикъринг един лист. — Господин Толанд, изчерпали сте си боеприпасите.

124

Седжуик Секстън се втурна в коридора на сенатската офис сграда „Филип А. Харт“. Нямаше представа как е успяла Гейбриъл, но очевидно беше влязла в кабинета му. Докато разговаряха по телефона, ясно бе чул отчетливото цъкане на скъпия си стенен часовник. Можеше само да предположи, че помощничката му е подслушала срещата му с представителите на ФКГ, чула е нещо, което е подронило доверието й в него, и е отишла да търси доказателства.

„Как е проникнала в кабинета ми, по дяволите?!“

Секстън се радваше, че е променил компютърната си парола.

Влезе в офиса си и въведе шифъра за изключване на алармата. После отключи тежката двукрила врата, отвори я и влетя вътре, готов да залови Гейбриъл на местопрестъплението.

Ала там бе пусто и тъмно. Светеше само компютърният екран. Сенаторът включи лампата и се огледа. Всичко изглеждаше на мястото си. Цареше мъртвешка тишина — освен цъкането на стенния часовник.

„Къде е тя, по дяволите?“

Чу изшумоляване във вътрешната си тоалетна и се затича натам. Включи лампата. Нямаше никого. Надзърна зад вратата. Нищо.

Озадачен, Секстън се погледна в огледалото и се зачуди дали не е пил прекалено много. „Чух нещо!“ Съвсем объркан, той се върна в кабинета си.

— Гейбриъл? — извика сенаторът. Тръгна по коридора към нейния кабинет. Нямаше я и там. В стаята бе тъмно.

128