Метеоритът - Страница 125

125

Мъжът сериозно кимна. Рейчъл издърпа парцала от устата му и войникът изплю кървава храчка в лицето й и задавено изсъска:

— Кучка! Ще те гледам как умираш. Ще те убият като свиня и аз ще се наслаждавам на всяка секунда.

Тя избърса храчката от лицето си. Толанд я дърпаше да се изправи. Подаде й автомата. Целият трепереше и Рейчъл усети, че нещо в него се е пречупило. Толанд отиде при контролния пулт, постави ръка върху някакъв лост и погледна проснатия на палубата мъж в очите.

— Сега ще си получиш заслуженото.

И с яростна решителност дръпна лоста. Грамадният капак в палубата под тритона се отвори като платформа на бесилка. Завързаният войник извика уплашено и изчезна в дупката. Във всички посоки се вдигнаха пръски и водата около него стана тъмночервена — акулите бяха вечно гладни.

Диспечерът трепереше от гняв. Осветената вода беше розова. Няколко риби се бореха за нещо, което приличаше на ръка.

„Господи!“

Отново погледна палубата. Делта Две продължаваше да е в щипките на тритона, ала сега подводницата висеше над зейнала дупка в палубата. Краката му се люлееха над отвора. Толанд само трябваше да освободи щипките и Делта Две щеше да е следващият.

— Добре — извика диспечерът по комуникатора. — Почакайте. Просто почакайте!

Рейчъл стоеше на палубата и се взираше във вертолета. Дори от тази височина диспечерът усещаше решителността в очите й.

— Още ли смятате, че блъфираме? — попита младата жена. — Обадете се в телефонната централа на НРС. Поискайте да ви свържат с Джим Самилян. Той е дежурен в планово-аналитичния отдел. Разказах му всичко за метеорита. Самилян ще потвърди.

„Съобщава ми конкретно име?“ Това не вещаеше нищо добро. Рейчъл Секстън не беше глупава и диспечерът за секунди можеше да провери дали блъфира. Макар да не познаваше служител на НРС на име Джим Самилян, организацията бе огромна. Рейчъл спокойно можеше да казва истината. Преди да даде заповед за последното убийство, диспечерът трябваше да провери думите й.

— Искате ли да изключа заглушителя, за да се обадите? — попита Делта Едно.

Диспечерът погледна Рейчъл и Толанд. И двамата стояха на открито. Ако някой от тях понечеше да използва мобилен или радиотелефон, Делта Едно винаги можеше да задейства заглушаващата система. Почти нямаше риск.

— Изключете заглушителя — нареди диспечерът и извади мобифона си. — Ще проверя дали Рейчъл лъже. После ще измислим как да спасим Делта Две и да приключим с тази история.

Телефонистката в централата на НРС във Феърфакс започваше да губи търпение.

— Казах ви, не виждам никакъв Джим Самилян в планово-аналитичния отдел.

— Опитахте ли в други отдели?

Телефонистката вече беше проверила, но пак го направи и след няколко секунди заяви:

— Нямаме служител на име Джим Самилян.

— Значи сте убедена, че в НРС няма служител…

После някой извика и връзката прекъсна.

Делта Едно крещеше от ярост и включваше заглушаващата система. Бе разбрал със закъснение. На един от множеството осветени пултове в кабината на хеликоптера светеше малък диод, който показваше, че от „Гоя“ се излъчва сателитен сигнал.

„Но как? Никой не е напускал палубата!“ Преди Делта Едно да успее да включи заглушителя, връзката от кораба прекъсна сама.

Факсмашината в хидролабораторията доволно изпиука.

...

АБОНАТЪТ ОТКРИТ… ФАКСЪТ Е ИЗПРАТЕН

121

„Убивай, за да не бъдеш убит“. Рейчъл бе открила част от себе си, за чието съществуване не подозираше. Инстинкт за самосъхранение. Безпощадна твърдост, подхранвана от страх.

— Какво има в този факс? — попита гласът от комуникатора.

Тя с облекчение чу потвърждението. Факсът беше пратен, както планираше.

— Напуснете района — вперила гневен поглед в увисналия над тях хеликоптер, настоя Рейчъл. — Всичко свърши. Тайната ви е разкрита. — И обясни на противниците им каква информация е пратила. Шест страници със снимки и текст. Неопровержими доказателства, че е фалшив. — Ако не ни оставите на мира, само ще утежните положението си.

Последва тежко мълчание.

— На кого пратихте факса?

Рейчъл нямаше намерение да отговори на този въпрос. С Толанд трябваше да си спечелят колкото може повече време. Стояха близо до отвора в палубата и хеликоптерът не можеше да стреля, без да улучи увисналия над бездната войник.

— На Уилям Пикъринг? — със странна надежда предположи гласът. — Пратили сте факса на Пикъринг, нали?

„Грешка“ — помисли си Рейчъл. Наистина щеше да избере Пикъринг, но се беше наложило да предпочете друг от страх, че противниците им вече са ликвидирали директора — ход, чиято дързост щеше да е вледеняващо доказателство за решителността на врага. В миг на отчаяние бе пратила информацията на единствения друг факс, чийто номер знаеше наизуст.

В кабинета на баща си.

Номерът на факса в бащиния й офис беше мъчително запечатан в паметта й след смъртта на майка й когато сенаторът бе решил да се занимава с множество имотни подробности, без да се среща лично с Рейчъл. Никога не й беше хрумвало, че може да се обърне към него в миг на нужда, ала тази нощ той притежаваше двете най-важни качества — нужните политически мотиви без колебание да разпространи данните за метеорита и достатъчно влияние, за да се обади в Белия дом и да ги принуди да оттеглят ударния си отряд.

Рейчъл знаеше, че макар със сигурност да не е на работа в този час, баща й държи кабинета си заключен като трезор. Все едно пращаше данните в сигурен сейф. Дори нападателите да знаеха къде ги е пратила, едва ли щяха да успеят незабелязано да минат през федералната охрана в сенатската офис сграда „Филип А. Харт“ и да проникнат в кабинета на сенатора.

125