Метеоритът - Страница 124

124

Очакваше го. Комуникациите на „Гоя“ все още бяха заглушени. Рейчъл зачака, вперила поглед в машината. Надяваше се, че работи като домашния и факс. „Хайде!“ След пет секунди апаратът повторно изпиука.

...

НОВО НАБИРАНЕ…

„Да!“ Машината включи безкрайния си цикъл.

...

ГРЕШКА: НЯМА СИГНАЛ
НОВО НАБИРАНЕ… ГРЕШКА: НЯМА СИГНАЛ
НОВО НАБИРАНЕ…

Тя остави факса да търси сигнал и изтича навън в момента, в който над кораба се разнесе грохотът на хеликоптерните ротори.

119

На двеста и петдесет километра от „Гоя“ Гейбриъл Аш с нямо изумление се взираше в компютърния екран на сенатор Секстън. Подозренията й бяха верни. Но не си бе представяла мащабите.

Пред нея бяха десетки дигитално сканирани банкови чекове в множество сметки на Каймановите острови. Най-малката сума беше за петнадесет хиляди долара. Няколко надхвърляха половин милион.

„Всички дарения са под границата от две хиляди долара“ — бе казал Секстън.

Очевидно още отначало я беше лъгал. Гейбриъл се бе натъкнала на незаконно финансиране на предизборна кампания в огромни размери. Предателството и разочарованието се забиваха в сърцето й като ножове. „Той ме е лъгал!“

Чувстваше се глупаво. И беше бясна.

Докато седеше сама в мрака, осъзна, че няма представа какво ще прави сега.

120

Хеликоптерът зави над задната палуба на „Гоя“, Делта Едно погледна надолу и видя нещо абсолютно неочаквано.

Майкъл Толанд стоеше до малка подводница. В механичните й ръце, сякаш в ноктите на исполинско насекомо, Делта Две напразно се мъчеше да се освободи от двете огромни щипки.

„Какво става, за Бога?“

Очакваше го още по-смайваща гледка. На палубата се появи Рейчъл Секстън и застана до един завързан окървавен мъж, проснат до подводницата. Този мъж можеше да е само Делта Три. Жената насочи към него един от автоматите на Делта Форс и се втренчи в хеликоптера, сякаш го предизвикваше да атакува.

Делта Едно за миг се обърка. Не можеше да разбере как се е стигнало до това положение. Грешките им на ледения шелф бяха изключения от правилото, но можеха да се обяснят. Това обаче беше невъобразимо.

Дори при нормални обстоятелства унижението му щеше да е мъчително. Тази нощ обаче срамът бе още по-голям заради присъствието на още един човек в хеликоптера. Диспечерът.

След убийството при паметника на Рузвелт диспечерът беше наредил на Делта Едно да кацне в пуст обществен парк недалеч от Белия дом. По негова заповед командосът се приземи на тревисто хълмче, заобиколено с дървета. Паркиралият наблизо диспечер изникна от мрака и се качи на вертолета. След няколко секунди отново бяха във въздуха.

Въпреки че рядко се случваше диспечерите да участват в операции лично, Делта Едно не можеше да възрази. Обезпокоен от досегашните провали на Делта Форс и загрижен за растящите подозрения и внимание на много заинтересувани страни, диспечерът бе съобщил на Делта Едно, че лично ще контролира последната фаза от операцията.

И сега беше свидетел на провал, какъвто Делта Едно никога не бе претърпявал. „Това трябва да приключи. Незабавно“.

Диспечерът се взираше в палубата на „Гоя“ и се чудеше как е било възможно да се случи това. Нищо не беше минало според предвижданията — подозренията за метеорита, неуспешните убийства на ледения шелф, необходимостта от ликвидиране на високопоставен служител при паметника на Рузвелт.

— Дис… печер… — запелтечи Делта Едно смаяно. — Нямам представа…

„Аз също“ — помисли си диспечерът. Очевидно силно бяха подценили жертвата.

Отново погледна Рейчъл Секстън, която безизразно зяпаше огледалното предно стъкло на вертолета. Тя вдигна комуникатора към устните си. Когато синтезираният й глас изпращя в хеликоптера, диспечерът очакваше жената да поиска да отстъпят или да изключат заглушаващата система, за да може Толанд да повика помощ. Ала това, което каза Рейчъл Секстън, бе вледеняващо.

— Закъсняхте — заяви тя. — Вече знаем не само ние.

Думите отекнаха в кабината. Въпреки че твърдението изглеждаше малко вероятно, дори най-далечната възможност да е вярно караше диспечера да изтръпва. Успехът на целия проект изискваше да ликвидират всички, които знаят истината, и колкото и кървава да се окажеше тази задача, диспечерът трябваше да е сигурен, че това е краят.

„Знае още някой!“

Като се имаше предвид репутацията на Рейчъл Секстън, че строго спазва правилата за класифицирана информация, диспечерът не можеше да повярва, че е решила да сподели това с външен източник. Рейчъл отново вдигна комуникатора.

— Отстъпете и ще пощадим хората ви. Ако се приближите, те ще умрат. Така или иначе, истината ще се разкрие. Ограничете загубите си. Отстъпете.

— Блъфирате — заяви диспечерът. Знаеше, че Рейчъл Секстън ще чуе безличен електронен глас. — Не сте казали на никого.

— Готови ли сте да рискувате? — контрира тя. — Не успях да се свържа с Уилям Пикъринг, затова реших да се застраховам.

Диспечерът се намръщи. Това изглеждаше правдоподобно.

— Не ни вярват — каза Рейчъл и погледна Толанд.

Войникът в щипките на подводницата мъчително се подсмихна.

— Автоматът е празен и хеликоптерът ще ви унищожи. И двамата ще умрете. Единствената ви надежда е да ни пуснете.

„Как пък не“ — помисли си Рейчъл и се опита да обмисли следващия им ход. Погледна завързания мъж, който лежеше в краката й точно пред подводницата. Скоро щеше да изгуби съзнание от загуба на кръв. Младата жена приклекна до него и се втренчи в очите му.

— Ще ти отпуша устата и ще ти дам комуникатора. Убеди хеликоптера да отстъпи. Ясно ли е?

124