Метеоритът - Страница 120

120

— Да вървим.

Продължиха напред. Корки вече беше преполовил пътя.

— Виждам я! — извика той и гласът му отекна почти весело над бушуващите вълни.

„Какво вижда?“ — зачуди се Рейчъл, докато астрофизикът тичаше по тясната рампа. Тя не забелязваше нищо друго освен гъмжащия от акули океан, който се плискаше опасно близо под нея. Толанд я подканваше да побърза и изведнъж Рейчъл също видя причината за вълнението на Корки. В отсрещния край на рампата бе завързана малка моторница. Корки се втурна към нея.

Рейчъл зяпна. „Да избягаме от хеликоптер с моторница?“

— На борда й има радиостанция — каза Толанд. — И ако успеем да се отдалечим достатъчно от заглушаващото поле на вертолета…

Младата жена престана да го чува. Току-що беше видяла нещо, което вледени кръвта й.

— Късно — изхриптя тя и посочи с треперещия си показалец. „Свършено е с нас…“

Толанд се обърна и в миг разбра, че това е краят.

От отсрещната страна на кораба, като дракон, надничащ през вход на пещера, висеше черният хеликоптер. На океанолога му се стори, че се готви да полети срещу тях, но вертолетът започна да се завърта, за да се прицели. Майкъл проследи посоката на картечниците. „Не!“

Приклекнал до моторницата, за да отвърже въжетата, Корки вдигна поглед точно когато дулата под хеликоптера блъвнаха огън. Астрофизикът се олюля, прескочи перилата и се просна на дъното на лодката, за да се скрие. Долната част на десния му крак беше в кръв. Клекнал зад таблото, Корки заопипва с пръсти, докато не намери ключа. Мощният двигател „Мъркюри“ с двеста и петдесет конски сили изрева.

След миг от носа на вертолета се появи червен лазерен лъч и обозначи моторницата. Толанд реагира инстинктивно и използва единственото си оръжие.

Сигналният пистолет в ръката му изсъска и под кораба се понесе ослепителна ракета, която се насочи право към хеликоптера. Въпреки това океанологът разбра, че е закъснял. Докато сигналната ракета се приближаваше към предното стъкло на вертолета, ракетохвъргачката под корпуса му също изригна. В същия момент черната машина рязко се наклони и се скри от поглед, за да не бъде улучена.

— Внимавай! — извика Толанд и дръпна Рейчъл върху рампата. Ракетата за малко не улучи Корки, профуча по дължината на „Гоя“ и се заби в основата на подпората на десет метра под Рейчъл и Толанд.

Разнесе се апокалиптичен грохот. Под тях изригнаха вода и пламъци. Във въздуха полетяха парчета метал и разкъсаха мрежестата рампа. Корабът се наклони и намери ново равновесие, малко накриво.

Когато димът се разнесе, Толанд видя, че една от четирите главни подпори на „Гоя“ е тежко пострадала. Мощното течение теглеше понтона и заплашваше да го откъсне. Спиралната стълба, водеща към долната палуба, като че ли висеше на косъм.

— Хайде! — извика океанологът и поведе Рейчъл нататък. „Трябва да слезем!“

Ала закъсняха. Стълбата с трясък се отдели от разбитата подпора и падна в морето.

Делта Едно овладя управлението на хеликоптера. За миг ослепен от сигналната ракета, той инстинктивно се бе оттеглил и не беше улучил целта. Командирът на отряда от Делта Форс изруга, спусна се над носа и се приготви да довърши работата си.

„Унищожете всички“. Заповедта на диспечера бе ясна.

— Мамка му! Гледай! — извика Делта Две от задната седалка и посочи през прозореца. — Моторница!

Делта Едно се обърна и видя отдалечаващия се в мрака „Крестлайнър“.

Трябваше да вземе решение.

114

Корки стискаше руля с окървавени ръце. Моторницата „Крестлайнър Фантом“ 2100 мълниеносно летеше по морската повърхност. Той натисна дросела докрай в опит да развие максимална скорост. Едва сега усети разкъсващата болка. Погледна надолу и видя, че десният му крак е целият в кръв. Мигновено му се зави свят.

Астрофизикът се опря на руля, обърна се и погледна назад към „Гоя“. Искаше му се хеликоптерът да го последва. Толанд и Рейчъл бяха останали на рампата и той не бе могъл да стигне при тях. И беше принуден да вземе бързо решение.

„Разделяй и владей“.

Знаеше, че ако успее да примами хеликоптера на достатъчно разстояние от „Гоя“, Толанд и Рейчъл ще могат да повикат помощ по радиостанцията. За нещастие, когато погледна през рамо към осветения кораб, видя, че вертолетът още е там, сякаш се колебаеше.

„Хайде, гадове! Последвайте ме!“

Но хеликоптерът не го последва. Вместо това зави над хърмата на „Гоя“, спусна се и кацна на палубата. „Не!“ Корки се ужаси и осъзна, че е оставил Толанд и Рейчъл на кораба, където ги очакваше сигурна смърт. Разбра, че сега той трябва да повика помощ, и заопипва таблото. Откри радиостанцията и я включи. Не се случи нищо. Нямаше лампичка. Нямаше пращене. Завъртя копчето за звука докрай. Нищо. „Хайде!“ Астрофизикът пусна руля и приклекна, за да погледне по-добре. Когато сви коляното си, кракът го заболя непоносимо. Очите му се съсредоточиха върху радиостанцията. Таблото бе надупчено от куршуми и радиото беше разбито. Отпред висяха разкъсани жици.

„Какъв късмет, по дяволите…“

Корки се изправи на треперещите си колене. Чудеше се как изобщо може да се случи нещо по-лошо. И когато отново погледна към „Гоя“, получи отговор на въпроса си. От хеликоптера на палубата изскочиха двама въоръжени войници. После черният механичен звяр се издигна и с пълна скорост се понесе към него.

Той се отчая. „Разделяй и владей“. Явно тази идея не бе хрумнала само на него.

Докато прекосяваше палубата и се приближаваше към решетъчната рампа, Делта Три чу някъде под себе си женски викове. Обърна се и даде знак на Делта Две, че слиза да провери. Другарят му кимна и остана на място, за да покрива горната палуба. Двамата можеха да поддържат връзка по комуникационните си устройства, тъй като заглушаващата система на хеликоптера оставяше открита една рядко използвана честота.

120