Метеоритът - Страница 9

Гейбриъл прокара пръсти през изкуствено изправената си черна коса.

— Чух, че в предизборния щаб на Белия дом са също толкова объркани. Президентът не давал обяснение за изчезването си и всички били бесни.

— Някакви предположения? — попита сенаторът.

Тя го погледна над строгите си очила.

— Тази сутрин получих интересни сведения от един мой познат в Белия дом.

Секстън вече познаваше това нейно изражение. Гейбриъл Аш пак се беше сдобила с вътрешна информация. Сенаторът се зачуди дали не прави свирки на някой президентски съветник в замяна на тайни от предизборния му щаб. Това не го интересуваше — стига да продължаваше да носи информация.

— Говори се, че странното поведение на президента започнало миналата седмица след извънредна среща с директора на НАСА. — Гейбриъл сниши глас. — Когато излязъл от срещата, президентът явно изглеждал като ударен от гръм. Веднага отменил ангажиментите си и оттогава поддържал тясна връзка с НАСА.

Новината определено допадна на Секстън.

— Мислиш ли, че от НАСА са му съобщили нещо лошо?

— Не се сещам за друго логично обяснение — обнадеждено отвърна тя. — Въпреки че трябва да е нещо страшно важно, за да накара президента да зареже всичко.

Секстън се замисли. Онова, което ставаше в НАСА, очевидно трябваше да е неприятно. „Иначе президентът щеше да ми го навре в лицето“. Напоследък сенаторът яростно го атакуваше по въпроса за бюджета на НАСА. Неотдавнашната серия неуспешни експерименти на Националното управление по авиация и космонавтика и огромният му бюджетен дефицит му бяха спечелили съмнителната чест да се превърне в неофициален аргумент на Секстън срещу големите държавни разходи и неефикасност. Естествено нападките срещу НАСА, един от най-ярките символи на американската гордост, не бяха стратегията за печелене на гласове, която щяха да изберат повечето политици, но Секстън притежаваше оръжие, с каквото разполагаха малцина други — Гейбриъл Аш с нейния безпогрешен инстинкт.

Схватливата млада жена привлече вниманието му преди няколко месеца — работеше като координатор в неговия предизборен щаб. По онова време Секстън изоставаше на първичните избори и посланието му за държавните преразходи попадаше в глухи уши. Тогава Гейбриъл Аш му написа писмо, в което му предложи радикална нова предизборна тактика: посъветва го да атакува огромния бюджетен дефицит на НАСА и продължаващите финансови инжекции на Белия дом като типичен пример за лекомисленото прахосничество на президента.

„НАСА струва цяло състояние на американците — пишеше Гейбриъл и включваше списък със суми, провали и финансови инжекции. — Гласоподавателите си нямат и представа. Те ще се ужасят. Мисля, че трябва да направите НАСА политически въпрос“.

Наивността й накара Секстън да изпъшка.

— Да, и освен това ще се обявя против пеенето на националния химн на бейзболните мачове.

През следващите седмици Гейбриъл продължи да праща информация за НАСА на бюрото на сенатора. Колкото повече четеше Секстън, толкова по-ясно разбираше, че младата жена има право. Дори в сравнение с другите държавни институции НАСА представляваше бездънна яма — скъпа, неефикасна и в последните години изключително некадърна.

Един следобед сенаторът говореше в ефир за образованието. Водещият го притискаше с въпроса откъде ще намери средства за обещаните от него основни ремонти на обществените училища. Секстън реши да провери теорията на Гейбриъл за НАСА с полушеговит отговор.

— Парите за образованието ли? — каза той. — Е, може наполовина да съкратя космическата програма. Предполагам, че щом НАСА може да харчи петнайсет милиарда годишно в космоса, аз би трябвало да мога да харча седем и половина милиарда за децата тук на Земята.

Тази нехайна забележка накара присъстващите в студиото мениджъри от предизборния му щаб ужасено да ахнат. В края на краищата цели предизборни кампании бяха потъвали заради неща, много по-невинни от критиките към НАСА. Телефонните линии в студиото мигновено загряха. Мениджърите уплашено се свиха — космическите патриоти се готвеха за атака. И тогава се случи нещо неочаквано.

— Петнайсет милиарда годишно ли? — смаяно попита първият слушател. — Вярно ли чух, че говорите за милиарди? Искате да кажете, че в часовете по математика в училището на сина ми се блъскат по два класа едновременно, защото няма пари за достатъчно учители, а НАСА харчи по петнайсет милиарда долара годишно, за да снима някакъв си космически прах, така ли?

— Хм… точно така — предпазливо потвърди Секстън.

— Това е абсурд! Президентът може ли да направи нещо по този въпрос?

— Естествено — вече по-уверено отвърна сенаторът. — Президентът може да наложи вето върху проектобюджета на всяка държавна институция, ако смята, че е неоснователно раздут.

— Тогава имате гласа ми, сенатор Секстън. Петнайсет милиарда за космически проучвания, а децата ни нямат учители. Това е недопустимо! Успех, господин сенатор. Надявам се да стигнете до върха.

Включиха следващия слушател.

— Господин сенатор, наскоро четох, че международната космическа станция на НАСА далеч надхвърлила бюджета си, а президентът мислел да даде на Управлението извънредни средства, за да спаси проекта. Вярно ли е?

Секстън се възползва от възможността.

— Вярно е! — После обясни, че космическата станция първоначално е била замислена като съвместен проект на дванадесет страни, които трябвало да си поделят разходите. След като започнал строежът обаче, бюджетът на станцията излязъл извън контрол и много държави се отказали от участието си. Вместо да прекрати проекта, президентът решил да покрие чуждите дялове. — От предвидените осем милиарда — обяви Секстън, — нашите разходи за международната космическа станция достигнаха смайващата сума сто милиарда долара!