Метеоритът - Страница 87

Пикъринг се отърси от мислите си и погледна телефона. „Пак ли?“ Мигащата лампичка на първа линия пулсираше с раздразнителна настойчивост. Той се намръщи и вдигна слушалката.

— Пикъринг слуша.

Гласът на Тенч кипеше от ярост.

— Какво ви каза тя?

— Моля?

— Рейчъл Секстън се е свързала с вас. Какво ви каза? Тя е била на подводница, за Бога! Обяснете ми!

Пикъринг веднага разбра, че няма смисъл да отрича този факт: Тенч си бе написала домашното. Изненада се, че е научила за „Шарлот“, но явно беше приложила натиск и бе изтръгнала нужната й информация.

— Госпожица Секстън се свърза с мен, да.

— Уредили сте й транспорт. И не ме потърсихте, нали?

— Уредих й транспорт. Вярно е. — Оставаха два часа до пристигането на Рейчъл Секстън, Майкъл Толанд и Корки Марлинсън в недалечната военновъздушна база „Болингс“.

— И въпреки това решихте да не ме информирате.

— Рейчъл Секстън повдигна някои изключително смущаващи обвинения.

— За автентичността на метеорита… и за някакво нападение срещу нея, нали?

— Освен всичко останало.

— Явно лъже.

— Известно ли ви е, че с нея има още двама души, които потвърждават думите й?

Тенч не отговори веднага.

— Да. Извънредно обезпокоително. Белият дом е много загрижен за техните твърдения.

— Белият дом ли? Или лично вие?

Гласът й стана остър като бръснач.

— За вас, господин директор, тази вечер няма разлика.

Пикъринг остана невъзмутим. Достатъчно често бе виждал развилнели се политици и техният поддържащ персонал да се опитват да наложат влиянието си върху разузнавателната общност.

— Президентът знае ли, че ми се обаждате?

— Честно казано, господин директор, смаяна съм, че изобщо обръщате внимание на тези безумни бълнувания.

„Не отговори на въпроса ми“.

— Не виждам логична причина тези хора да лъжат. Трябва да приема, че или казват истината, или неволно са се заблудили.

— Неволно са се заблудили ли? С това, че са ги нападнали? Че в данните за метеорита има грешки, които в НАСА изобщо не са забелязали? Моля ви! Това е очевидна политическа маневра.

— В такъв случай мотивите ми убягват.

Тенч въздъхна тежко и сниши глас.

— Тук действат сили, господин директор, за които може би не знаете. По-късно надълго можем да говорим за това, но в момента трябва да знам къде са госпожица Секстън и другите. Трябва да стигна до дъното на тази история преди да нанесат сериозни щети. Къде са?

— Не смятам, че е редно да ви разкрия тази информация. Ще се свържа с вас след като пристигнат.

— Заблуждавате се. Аз ще ги чакам, когато пристигнат.

„С колко агенти от Секретната служба?“ — зачуди се Пикъринг.

— Ако ви съобщя часа и мястото на пристигането им, всички ще имаме възможност да си побъбрим приятелски… или възнамерявате да водите със себе си цяла армия, за да ги задържите?

— Тези хора представляват пряка заплаха за президента. Белият дом има право да ги задържи и разпита.

Пикъринг знаеше, че е права. Според дял 18, глава 3056 от Наказателния кодекс на Съединените щати, агентите на Секретната служба можеха да носят оръжие, да го използват и да арестуват граждани просто по подозрение, че са извършили или възнамеряват да извършат престъпление или какъвто и да е агресивен акт срещу президента. Службата имаше картбланш. Сред обичайните арестанти бяха дрипави скитници пред Белия дом и ученици, пращащи заплашителни имейли.

Директорът не се съмняваше, че Секретната служба може напълно законно да завлече Рейчъл Секстън и другите в подземието на Белия дом и да ги държи там безкрайно. Това щеше да е опасна игра, ала Тенч разбираше, че залозите са огромни. Въпросът беше какво ще се случи, ако Пикъринг й позволи да го направи. Той обаче нямаше намерение да го допусне.

— Ще направя необходимото, за да защитя президента от фалшиви обвинения — заяви главната съветничка. — самият намек за нечестна игра ще хвърли тежка сянка върху Белия дом и НАСА. Рейчъл Секстън не оправда доверието на президента и аз нямам намерение да позволя той да плати цената.

— А ако настоя госпожица Секстън да получи възможност да изложи твърденията си пред официална следствена комисия?

— Тогава ще нарушите пряка заповед на президента и ще дадете на Рейчъл Секстън трибуна, от която да забърка отвратителна политическа каша! Още веднъж ви питам, господин директор. Къде ги водите?

Пикъринг въздъхна тежко. Независимо дали щеше да и каже, че самолетът пътува за военновъздушната база „Болингс“, тя разполагаше със средства да научи. Въпросът бе дали ще го направи. Решителният й глас му подсказваше, че няма да се примири. Марджъри Тенч беше уплашена.

— Някой ме лъже, Марджъри. Убеден съм. Или Рейчъл Секстън и двамата цивилни учени — или вие. Според мен сте вие.

Тя избухна:

— Как смеете…

— Вашето възмущение не ми прави абсолютно никакво впечатление, така че може да си го спестите. Не е зле да знаете следното: имам категорично доказателство, че тази вечер НАСА и Белият дом са излъгали обществеността.

Тенч потъна в мълчание. Пикъринг я остави да се измъчи още малко.

— И аз като вас не искам политически скандал. Но бяха изречени лъжи. Лъжи, които трябва да бъдат опровергани. Ако искате да ви помогна, трябва да започнете да се държите честно с мен.

Предложението очевидно я изкушаваше, но тя предпазливо попита:

— Щом сте сигурен, че са изречени лъжи, защо не го заявите официално?

— Не се меся в политически въпроси.

Тенч измърмори нещо, което прозвуча като: „Глупости“.

— Нима се опитвате да ме убедите, Марджъри, че съобщението на президента е сто процента вярно?