Метеоритът - Страница 82

Медиите стигнали до неочаквано заключение: решили, че късовете футуристични материали може да идват единствено от извънземен източник — същества, достигнали по-високо научно равнище от човека. Отричането на военните очевидно можело да означава само едно — таен контакт с извънземни! Макар и озадачени от тази хипотеза, военновъздушните сили нямали намерение да гледат зъбите на подарения кон. Те не я опровергали — подозрението, че извънземни посещават Ню Мексико, представлявало далеч по-малка заплаха за националната сигурност, отколкото, ако руснаците надушели за проект „Могул“.

За да хвърли съчки в огъня на извънземната хипотеза, разузнаването обгърнало розуелския инцидент в секретност и започнало да имитира „изтичане на информация“ — приказки за срещи с извънземни, открити космически кораби и дори някакъв тайнствен „Хангар 18“ в дейтънската военновъздушна база „Райт-Патърсън“, където властите пазели извънземни трупове в лед. Светът се вързал на тази история и розуелската треска обхванала планетата. От този момент винаги, когато някой гражданин забележел модерен американски военен самолет, разузнаването просто раздухвало старата конспирация.

„Това не е самолет, това е извънземен космически кораб!“

Екстром с удивление си помисли, че тази елементарна измама все още продължава да действа. Всеки път щом медиите съобщаваха за забелязани НЛО, той се скъсваше да се смее. Най-вероятно някой гражданин беше зърнал една от петдесет и седемте свръхскоростни безпилотни разузнавателни машини, известни като „Глобъл Хоук“ — продълговати дистанционно управляеми въздушни съдове, които не приличаха на никой познат летателен апарат.

На директора му се струваше смешно, че все още безброй туристи продължават да ходят на „поклонение“ в пустинята на Ню Мексико, за да заснемат нощното небе с видеокамерите си. От време на време някой вадеше късмет и записваше „доказателство“ за НЛО — ярки светлини, движещи се по небето с маневреност и скорост, каквито не притежаваше нито един построен от човек самолет. Естествено тези хора не подозираха, че между онова, което създава правителството, и онова, което знае обществеността, има дванадесетгодишен луфт. Любителите на НЛО просто зърваха самолет от следващо поколение, разработен в Зона 51. Разбира се, разузнаването никога не поправяше грешките — очевидно бе за предпочитане светът да прочете за поредното доказателство за НЛО, отколкото хората да научат истинските военни възможности на Съединените щати.

„Но сега всичко се промени“ — помисли си Екстром. След няколко часа извънземният мит завинаги щеше да се превърне в доказана реалност.

— Господин директор? — Към него забързано се приближи един техник. — Търсят ви по секретната линия в ПСП.

Екстром изсумтя и се обърна. Какво пък можеше да е сега? Той се запъти към свързочния контейнер.

Техникът го последва.

— Момчетата на радара се чудят, господин директор…

— Да? — Мислите на Екстром бяха много надалеч.

— За голямата подводница край брега. Защо не сте ни споменали за нея?

Екстром рязко го погледна.

— Моля?

— За подводницата, господине. Можехте да кажете поне на момчетата на радара. Извънредните мерки за сигурност са нещо нормално, но това свари радарния ни екип неподготвен.

Екстром се закова на място.

— Каква подводница?

Техникът също спря. Очевидно не очакваше изненадата на директора.

— Тя не участва ли в нашата операция?

— Не! Къде е?

Техникът мъчително преглътна.

— На около пет километра в морето. Случайно я засякохме на радара. Изплува на повърхността само за две минути. Доста е голяма. Решихме, че сте поискали да ни охранява, без да ни кажете.

Екстром го зяпна.

— Няма такова нещо!

Гласът на техника прозвуча колебливо.

— Ами тогава, господин директор, трябва да ви съобщя, че преди малко подводницата се срещна с летателна машина близо до брега. Изглежда, някакво прехвърляне на пътници. Всъщност доста се изненадахме, че някой е посмял да извърши такава маневра при този вятър.

Мускулите на Екстром се напрегнаха. „Какво прави подводница край брега на остров Елзмир без мое знание, по дяволите?“

— Видяхте ли в каква посока отлетя обектът след срещата?

— Обратно към военновъздушната база „Туле“. И оттам за континента, предполагам.

През останалата част от пътя до ПСП Екстром не каза нищо. Когато влезе в тясното помещение, чу познат дрезгав глас.

— Имаме проблем — каза Тенч и се закашля. — С Рейчъл Секстън.

76

Сенатор Секстън не бе сигурен колко време е зяпал в празното пространство, когато чу тропането. Щом разбра, че пулсирането в ушите му не е от алкохола, а някой чука на вратата, той стана от кушетката, прибра бутилката курвоазие и излезе в антрето.

— Кой е? — извика сенаторът. Не беше в настроение за гости.

Телохранителят му извика името на неочаквания му посетител и Секстън моментално изтрезня. „Бързо действа“. Бе се надявал, че няма да му се наложи да проведе този разговор тази вечер.

Той дълбоко си пое дъх, позаглади косата си и отвори. Лицето пред него му бе добре познато — сурово и жилаво въпреки седемдесетте, че и отгоре години на мъжа. Бяха се срещнали същата сутрин в белия форд „Уиндстар“ на един подземен хотелски паркинг. „Наистина ли беше едва тази сутрин?“ — зачуди се Секстън. Господи, колко много се бяха променили нещата оттогава.

— Може ли да вляза? — попита тъмнокосият мъж.

Сенаторът се отдръпна настрани и пусна вътре председателя на фондацията „Космически граници“.