Метеоритът - Страница 77

— Нямам време за накърнена гордост, господин директор. Обадих ви се просто от добри чувства. Исках да ви предупредя, че Рейчъл Секстън е решила да преследва собствени цели във връзка с тазвечерното съобщение. Тя ще потърси съюзници. Ако ви се обади, добре е да знаете, че Белият дом разполага с видеозапис, направен по-рано днес, на който госпожица Секстън категорично потвърждава данните за метеорита пред президента, неговия кабинет и целия му екип. Ако сега, поради каквито и да било съображения, Рейчъл Секстън се опита да опетни доброто име на Зак Херни или на НАСА, кълна ви се, че Белият дом ще се погрижи тя да падне тежко и надалеч. — Тенч изчака малко, за да е сигурна, че я е разбрал. — Очаквам да отвърнете на жеста ми и да ме осведомите веднага, ако Рейчъл Секстън се свърже с вас. Тя пряко атакува президента и Белият дом ще я задържи за разпит преди да е успяла да нанесе сериозни щети. Ще очаквам да ми се обадите, господин директор. Това е всичко. Лека нощ.

Марджъри Тенч затвори, убедена, че никой не е разговарял така с Уилям Пикъринг през целия му живот. Сега поне знаеше, че намеренията й са сериозни.

Уилям Пикъринг се изправи пред прозореца си и от последния етаж на НРС се загледа в нощта. Марджъри Тенч дълбоко го бе обезпокоила. Той прехапа устни и се опита да подреди парчетата в главата си.

— Господин директор? — обади се секретарката му. — Пак ви търсят.

— Не сега — разсеяно отвърна Пикъринг.

— Обажда се Рейчъл Секстън.

Той рязко се завъртя. Тенч очевидно беше ясновидка.

— Добре. Свържи ме веднага.

— Всъщност, господин директор, тя ви търси по шифрованата АВ линия. Искате ли да се обадите от заседателната зала?

„По аудиовизуалната линия ли?“

— Откъде се обажда?

Секретарката му каза.

Пикъринг зяпна, после забърза по коридора към заседателната зала. Положението наистина бе сериозно.

70

Черната стаичка на „Шарлот“ представляваше акустично „чиста“ каюта без успоредни и огледални повърхности, която поглъщаше звука с 99.4% ефикасност. Тъй като металът и водата са проводници на звука, разговорите на борда на подводници винаги са уязвими на подслушване, но от „черната стаичка“ не можеше да излезе никакъв звук. Всички разговори в тази изолирана кутия бяха напълно сигурни.

Каютата приличаше на килер, чиито стени, таван и под са покрити с дунапренови шипове, стърчащи навътре, от всички посоки. На Рейчъл й напомняше на тясна подводна пещера с пораснали от всички повърхности сталагмити. Най-смущаващото обаче бе очевидната липса на под.

Подът представляваше хоризонтално опъната мрежа. На човек му се струваше, че виси във въздуха. Мрежата беше гумирана и твърда. Когато поглеждаше надолу, Рейчъл имаше чувството, че се движи по въжен мост над сюрреалистично фрактализиран терен. На метър под краката й гората от дунапренови шипове зловещо сочеше нагоре.

След влизането си в каютата тя бе усетила дезориентиращата безжизненост на въздуха, сякаш беше изсмукана всяка частица енергия. Ушите й като че ли бяха натъпкани с памук. В главата си чуваше само собственото си дишане. Рейчъл извика и ефектът бе като да говориш във възглавница. Стените поглъщаха всяка вибрация и тя възприемаше само тези в главата си.

Капитанът излезе и затвори изолираната врата. Рейчъл, Корки и Толанд седяха в средата на каютата пред малка подковообразна маса с дълги метални крака, спускащи се през мрежата. На масата бяха поставени няколко дълги микрофона, слушалки и видеопулт с малка камера. Обстановката напомняше минисесия на Обединените нации.

Като служител в разузнаването на Съединените щати — най-големите производители на лазерни микрофони, подводни параболични подслушватели и други хиперчувствителни подслушвателни устройства на света — Рейчъл отлично знаеше, че на Земята има съвсем малко места, където човек може да води наистина поверителен разговор. Черната стаичка очевидно бе едно от тях. Микрофоните и слушалките на масата позволяваха провеждане на конфиденциален „конферентен разговор“ и хората можеха да разговарят спокойно, знаейки, че вибрациите на думите им няма да проникнат през стените. След влизането им в микрофоните техните гласове се шифроваха за дългото пътуване в атмосферата.

— Проверка на системата. — Гласът ненадейно се разнесе в слушалките им и сепна Рейчъл, Толанд и Корки. — Чувате ли ме, госпожице Секстън?

Рейчъл се наведе към микрофона.

— Да. Благодаря ви. — „Който и да сте вие“.

— Директорът Пикъринг е на линия. Той приема аудиовидео връзката. Сега се изключвам.

Рейчъл чу, че връзката прекъсва. Последва далечно пращене и бърза поредица от пиукане и щракане. Видео екранът пред тях оживя със смущаваща яснота и тя видя Уилям Пикъринг в заседателната зала на НРС. Сам. Той рязко вдигна глава и я погледна в очите. Рейчъл изпита странно облекчение, че го вижда.

— Госпожице Секстън — озадачено и дори загрижено каза директорът. — Какво става, по дяволите?

— Господин директор — отвърна тя. — Имаме сериозен проблем.

71

От черната стаичка на „Шарлот“ Рейчъл Секстън представи Майкъл Толанд и Корки Марлинсън на Пикъринг. После накратко му описа невероятните събития. Директорът на НРС я слушаше, без да помръдва.

Тя му разказа за биолуминесцентния планктон в метеоритната яма, за пътуването им по ледения шелф и откриването на шахтата под метеорита, и накрая за неочакваната атака на военен, най-вероятно спецоперативен отряд.

Уилям Пикъринг бе известен със способността си да изслушва смущаваща информация, без да му мигне окото, ала с всеки обрат в разказа на Рейчъл изражението му ставаше все по-загрижено. Тя усети смайването му, а после и гнева му, когато му описа убийството на Нора Мангър и собственото си чудотворно избавление. Макар че и се искаше да изложи подозренията си за съучастничеството на директора на НАСА, младата жена достатъчно добре познаваше Пикъринг, за да не сочи с пръст без доказателства, така че му изложи само твърдите факти. Когато свърши, директорът за няколко секунди помълча.