Метеоритът - Страница 74

— Знам коя е Рейчъл Секстън, госпожице. И се съмнявам, че сте вие. Обаждате се в Белия дом по обикновена линия и ми казвате да прекъсна важно изявление на президента. Това едва ли е нормално поведение за човек с…

— Вижте — гневно я прекъсна Рейчъл. — Преди два часа осведомих целия ви екип за един метеорит. Вие седяхте на първия ред. Гледахте ме по телевизор, поставен върху бюрото на президента! Някакви въпроси?

Тенч не отговори веднага.

— Какво означава това, госпожице Секстън?

— Означава, че трябва да спрете президента! Всичките му сведения за метеорита са грешни! Съвсем наскоро научихме, че е бил вмъкнат изпод ледения шелф. Не знам от кого, не знам и защо! Но сега нещата не са такива, каквито изглеждаха! Президентът ще потвърди напълно неверни данни и аз настоятелно го съветвам…

— Чакайте малко, по дяволите! — Тенч сниши глас. — Съзнавате ли какво говорите?

— Да! Подозирам, че директорът на НАСА е организирал някаква мащабна измама и президентът Херни неволно ще се замеси в нея. Поне отложете пресконференцията с десет минути, за да му обясня какво става тук. Някой се опита да ме убие, за Бога!

Гласът на Тенч се вледени.

— Ще ви посъветвам нещо, госпожице Секстън. Ако сте се отказали да помогнете на Белия дом в тази кампания, трябваше отдавна да се сетите преди лично да потвърдите данните за метеорита.

— Какво?! — „Тя изобщо слуша ли ме?“

— Поведението ви ме отвращава. Използването на обикновена линия е евтин трик. Да намеквате, че данните за метеорита са фалшифицирани? Що за разузнавач използва радиофон, за да се обади в Белия дом и да обсъжда класифицирана информация? Явно се надявате някой да подслушва този разговор.

— Нора Мангър е убита! И доктор Мин е мъртъв. Трябва да предупре…

— Веднага млъкнете! Не знам какви игрички играете, но ще ви напомня, на вас и на всеки друг, който случайно подслушва този разговор, че Белият дом разполага с видеозаписи на изявленията на най-видните учени от НАСА, неколцина известни цивилни учени и на самата вас, госпожице Секстън, които потвърждават данните за метеорита. От този момент се смятайте за освободена от поста си и ако се опитате да дискредитирате това откритие с каквито и да било още по-абсурдни твърдения, уверявам ви, Белият дом и НАСА ще ви дадат под съд за клевета толкова бързо, че няма да имате време да си съберете куфара за затвора.

Рейчъл отвори уста да отговори, ала бе онемяла.

— Зак Херни беше великодушен към вас и честно казано, това ми мирише на евтин Секстънов рекламен трик — изсумтя Тенч. — Откажете се веднага, иначе ще ви предявим обвинение. Кълна се.

Връзката прекъсна. Когато капитанът почука на вратата, устата на Рейчъл все още бе отворена.

— Госпожице Секстън? — Той надникна вътре. — Хващаме слаб сигнал от канадското национално радио. Президентът Зак Херни току-що започна пресконференцията си.

68

Изправен на подиума в залата за пресконференции в Белия дом, Зак Херни усещаше горещината на прожекторите и знаеше, че светът го наблюдава. Масираната подготовка на пресцентъра бе привлякла огромно медийно внимание. Онези, които не бяха научили за обръщението по телевизията, радиото или интернет, неизбежно чуваха за него от съседи, колеги и роднини. До 08:00 всички, които не живееха в пещера, се чудеха за темата на изявлението. Милиони хора в барове и дневни по света тревожно се бяха втренчили в телевизорите. В такива моменти — когато се изправяше пред света — Зак Херни наистина усещаше бремето на поста си. Всеки, който твърдеше, че човек не се пристрастява към властта, никога не я бе изпитвал. Докато започваше обръщението си обаче, Херни разбираше, че нещо не е наред. Обикновено не го обземаше сценична треска, затова страхът, който се надигна в него, го сепна.

„Заради огромната публика е“ — каза си той. Ала знаеше, че е нещо друго. Нещо, което беше видял.

Нещо съвсем дребно и все пак…

Наложи си да го забрави. Нямаше значение. Но не можеше.

„Тенч“.

Преди секунди, докато се готвеше да излезе на сцената, бе зърнал Марджъри Тенч да разговаря по безжичен телефон в жълтия коридор. Това само по себе си беше странно. А и до нея стоеше телефонистката с пребледняло от страх лице. Херни не можеше да чуе разговора, но видя, че Тенч води спор с някого — с гняв, какъвто рядко проявяваше. Той спря за миг и я погледна въпросително.

Тенч вдигна палци нагоре. Херни никога не я бе виждал да го прави. Това беше последният образ в главата му преди да излезе на сцената.

Директорът Лорънс Екстром седеше в средата на дългата маса на синия килим в импровизирания пресцентър в купола на НАСА на остров Елзмир между ръководители и учени от Управлението. На големия монитор срещу тях течеше встъпителното изявление на президента. Останалите служители от НАСА се бяха скупчили около други монитори и развълнувано очакваха включването на директора в пресконференцията.

— Добър вечер — нетипично скован, каза Херни. — Добър вечер, скъпи сънародници и приятели от целия свят…

Екстром погледна грамадната овъглена скала, поставена на видно място пред него. Очите му се преместиха към един страничен монитор, на който се видя на фона на огромно американско знаме и емблемата на НАСА. Поради драматичното осветление обстановката приличаше на неомодернистична картина — дванадесетимата апостоли на Тайната вечеря. Зак Херни бе превърнал всичко в политически спектакъл. „Херни нямаше избор!“ Екстром все още се чувстваше като телевизионен проповедник, продаващ Господ на масите.

След около пет минути президентът щеше да представи Екстром и екипа му. И тогава с драматична сателитна телевръзка от купола на света НАСА щеше да се включи в пресконференцията и заедно с президента да сподели тази новина със света. След кратък разказ за откритието и неговото значение за космическата наука и малко взаимно потупване по гърба, НАСА и Херни щяха да дадат думата на известния учен Майкъл Толанд, чийто документален филм продължаваше малко под петнадесет минути. После, когато ентусиазмът достигнеше кулминацията си, Екстром и президентът щяха да пожелаят лека нощ и да обещаят, че през следващите дни ще излъчат още информация на безкрайни пресконференции на НАСА.