Метеоритът - Страница 53

— Не се отдалечавайте от мен — надвика вятъра Нора. — Нека шейната ни води.

Алуминиевата шейна бе натоварена с диагностично оборудване и допълнителни принадлежности, които глациоложката беше използвала през последните няколко дни. Всичко това, включително акумулаторът, противовятърните свещи и силният прожектор, бе завързано под здраво найлоново платнище. Въпреки тежкия товар шейната с лекота се плъзгаше върху дългите си плазове и сама се движеше по почти незабележимия наклон. Нора дори трябваше леко да я задържа, сякаш шейната я водеше напред.

Толанд се обърна назад. Бяха се отдалечили само на петдесетина метра, но бледото очертание на купола едва се забелязваше в мрака на бурята.

— Имаш ли намерение изобщо да се върнем? — извика той. — Куполът почти не се виж… — Думите му бяха прекъснати от силно изсъскване на противовятърна свещ, която пламна в ръката на Нора. Внезапното червено-бяло сияние очерта около тях кръг с десетметров радиус. Глациоложката изрови с пета плитка вдлъбнатина в снега и натрупа защитна стена откъм наветрената страна на дупката. После заби свещта в нея.

— Съвременни трошици хляб — поясни тя.

— Трошици хляб ли? — заслонила очи от неочакваната светлина, попита Рейчъл.

— Хензел и Гретел — каза Нора. — Тези свещи ще горят един час — предостатъчно време, за да се върнем. И продължи надолу по ледника — отново в непроницаемия мрак.

47

Гейбриъл Аш изхвърча от кабинета на Марджъри Тенч и едва не събори една секретарка. Унизена, младата жена виждаше пред очите си само снимките — преплетени ръце и крака. Лица, изразяващи екстаз.

Нямаше представа как са направени, но знаеше, че са истински. Бяха заснети в кабинета на сенатор Секстън, най-вероятно със скрита камера отгоре. „Бог да ми е на помощ!“ Една снимка показваше Гейбриъл и Секстън да правят секс върху бюрото, проснати върху някакви официални документи.

Марджъри Тенч я настигна пред Залата с картите. Носеше червения плик със снимките.

— По реакцията ви съдя, че приемате тези снимки за автентични, нали? — Главната съветничка на президента сякаш се забавляваше. — Надявам се, че ви убеждават в точността и на другите ни данни. Идват от един и същи източник.

Гейбриъл силно се изчерви. „Къде е изходът, по дяволите?“ Дългоногата Тенч не се затрудняваше да я следва.

— Сенатор Секстън даде честната си дума, че отношенията ви са чисто колегиални. Телевизионното му изявление беше доста убедително. — Тя самодоволно посочи през рамо. — Всъщност в кабинета си пазя запис, ако желаете да опресните паметта си.

Гейбриъл нямаше нужда от опресняване. Отлично си спомняше пресконференцията. Опровержението на Секстън бе категорично.

— Колкото и да ми е тъжно, сенатор Секстън погледна американския народ в очите и изрече чиста лъжа — продължи Тенч. — Обществеността има право да знае. И ще узнае. Лично ще се погрижа за това. Единственият въпрос сега е как ще стане това. Според нас е най-добре истината да дойде от вас.

Гейбриъл се смая.

— Наистина ли смятате, че ще ви помогна да линчувате собствения ми кандидат?

Лицето на Тенч стана сурово.

— Опитвам се да ви дам възможност да си спестите много срам, като вдигнете високо глава и признаете истината. Трябва ми само подписано признание за връзката ви.

Гейбриъл се закова на място.

— Какво?!

— Разбира се. Подписаното признание ни дава лоста, който ни е нужен, за да се справим със сенатора тихомълком и да спестим на страната тази грозна история. Предложението ми е съвсем просто: подпишете признанието и тези снимки никога няма да излязат на бял свят.

— Искате признание, така ли?

— Нужна ни е клетвена декларация, но в сградата има нотариус, който може…

— Вие сте луда! — Гейбриъл продължи по коридора. Тенч не изоставаше от нея, но вече изглеждаше разгневена.

— Сенатор Секстън така или иначе ще изгуби, Гейбриъл, и аз ви предлагам шанс да се измъкнете, без да видите голия си задник в сутрешния вестник! Президентът е благоприличен човек и не иска тези снимки да бъдат публикувани. Ако ми дадете клетвена декларация и доброволно признаете за връзката, всички ще можем да запазим малко достойнство.

— Не се продавам.

— За разлика от вашия кандидат. Той е опасен човек и нарушава закона.

— Той ли нарушава закона? Вие незаконно прониквате в чуждите кабинети и незаконно снимате хората! Случайно да сте чували за Уотъргейт?

— Ние нямаме нищо общо със събирането на тези мръсотии. Снимките се получиха от същия източник като данните за финансирането на предизборната кампания от страна на ФКГ. Някой много внимателно е наблюдавал и двама ви.

Гейбриъл профуча покрай бюрото, където й бяха дали пропуска, откъсна го и го хвърли на опуления охранител. Тенч продължаваше да я следва.

— Трябва бързо да вземете решение, госпожице Аш — заяви главната съветничка, когато наближиха изхода. — Или ми донесете клетвена декларация, че сте спали със сенатора, или довечера в осем часа президентът ще бъде принуден да разгласи всичко — финансовото състояние на Секстън, снимките и така нататък. И повярвайте ми, когато хората видят, че сте премълчали и сте оставили Секстън да излъже за връзката ви, ще полетите в пламъците заедно с него.

Гейбриъл видя вратата и се запъти към нея.

— На бюрото ми до осем часа, Гейбриъл. Бъдете разумна. — На излизане Тенч й подхвърли плика със снимки. — Вземете си ги, ние имаме още много.

48

Рейчъл Секстън все повече се вледеняваше. Пред очите й се въртяха смущаващи образи — фосфоресциращият планктон, значението на евентуалната грешка на Нора Мангър с данните от сондирането.