Метеоритът - Страница 51

— Кой е този човек? — попита Гейбриъл. Мислеше си, че снимките може да са фалшифицирани.

— Голяма клечка от ФКГ.

Младата жена свъси вежди.

— От Фондация „Космически граници“ ли?

ФКГ беше нещо като „профсъюз“ на частни космически компании и представляваше авиокосмически предприемачи и инвеститори — всяка частна организация, която проявяваше интерес към космоса. Те обикновено бяха критични към НАСА и твърдяха, че американската космическа програма прилагала нечестни бизнес методи, за да попречи на частните компании да пращат космически експедиции.

— ФКГ представлява над сто големи корпорации и невероятно богати предприятия, които с нетърпение чакат ратифицирането на Законопроекта за поощряване на комерсиализацията на космоса — поясни Тенч.

Гейбриъл се замисли. Поради очевидни причини ФКГ твърдо поддържаше предизборната кампания на Секстън, макар че сенаторът внимаваше да не влиза в прекалено тесен контакт с тях заради противоречивата им лобистка тактика. Неотдавна фондацията бе публикувала експлозивен материал, в който се твърдеше, че НАСА всъщност е „незаконен монопол“, чиято способност да действа на загуба и въпреки това да остане в бизнеса представлява нечестна конкуренция на частните фирми. Според ФКГ винаги, когато АТ&Т имали нужда от изстрелване на нов телекомуникационен сателит, няколко частни космически компании предлагали да свършат работата за разумната сума петдесет милиона долара. За съжаление, НАСА винаги се намесвала и предлагала да го направи само за двадесет и пет милиона, въпреки че това струвало на Управлението пет пъти повече! „Като действа на загуба, НАСА запазва контрола си върху космоса — заявяваха адвокатите на ФКГ. — И данъкоплатците плащат сметката“.

— Тази снимка показва, че вашият кандидат провежда тайни срещи с организация, представляваща частните космически предприятия — каза Тенч и посочи още няколко документа на бюрото. — Имаме и вътрешни докладни записки на ФКГ, в които се настоява за събиране на огромни суми от компании членки на фондацията и за превеждането им на сметки, контролирани от сенатор Секстън. Тези частни космически организации плащат, за да вкарат Секстън в Белия дом. Мога само да предположа, че той се е съгласил да приеме законопроекта за комерсиализацията и да приватизира НАСА, ако го изберат.

Гейбриъл не изглеждаше съвсем убедена.

— Нима очаквате да повярвам, че президентът разполага с доказателства за напълно незаконно финансиране на предизборната кампания на основния си опонент и въпреки това, кой знае защо, ги пази в тайна?

— А вие до какво заключение стигнахте?

Гейбриъл я изгледа гневно.

— Честно казано, като имам предвид, че сте известна с политическите си манипулации, по-логично ми се струва някак си да ме работите с фалшиви документи и снимки, направени на компютър от някой предприемчив служител в Белия дом.

— Възможно е, признавам. Обаче не е вярно.

— Нима? Тогава откъде сте получили всички тия вътрешни документи? За кражбата на тези доказателства от толкова много компании определено са нужни много повече средства, отколкото позволява бюджетът на Белия дом.

— Имате право. Тази информация се получи като доброволно дарение.

Гейбриъл се обърка.

— О, да, имаме огромни количества информация — продължи Тенч. — Президентът има много влиятелни политически съюзници, които искат той да запази поста си. Не забравяйте, че вашият кандидат предлага всевъзможни съкращения — много от които в самия Вашингтон. Сенатор Секстън не се смущава да посочва раздутия бюджет на ФБР като пример за безразборно харчене. Изстреля и няколко залпа срещу данъчната служба. Може някой от Бюрото и службата да се е ядосал.

Гейбриъл разбра намека й. Служителите във ФБР и данъчната служба бяха в състояние да съберат такава информация. И дори можеха да я пратят в Белия дом като доброволна услуга, за да помогнат за преизбирането на президента. Но Гейбриъл не можеше да повярва, че сенатор Секстън е прибягнал до незаконно финансиране на предизборната си кампания.

— Ако тези данни са точни, в което много се съмнявам, защо не сте ги разгласили? — възрази тя.

— А вие как мислите?

— Защото са събрани незаконно.

— Няма значение откъде ги имаме.

— Естествено, че има значение. Те нямат доказателствена стойност при разследване в Конгреса.

— Какво разследване? Просто ги подхвърляме на някой вестник и те ще ги публикуват като информация от „достоверен източник“, подкрепена със снимки и документи. Секстън ще бъде виновен до доказване на противното. Категоричната му позиция против НАСА ще бъде доказателство, че взима подкупи.

Гейбриъл знаеше, че това е вярно.

— Добре, тогава защо не сте подхвърлили тази информация? — продължи да настоява тя.

— Защото е отрицателна. Президентът обеща да не използва такива методи в предизборната си кампания и се опитва да спазва обещанието си, докато може.

„Да бе, как ли пък не!“

— Искате да кажете, че президентът единствено от почтеност отказва да публикува тези данни, защото хората могат да ги помислят за отрицателни, така ли?

— Те могат да имат отрицателно въздействие върху страната. Тези сведения засягат десетки частни компании, в много от които има честни хора. Това опозорява Сената и е зле за духа на народа. Нечестните политици вредят на всички политици. Американците трябва да вярват на ръководителите си. Това разследване щеше да е отвратително и най-вероятно щеше да прати един сенатор и множество известни президенти на авиокосмически компании в затвора.