Метеоритът - Страница 46

— По дяволите! — Разклати уреда и погледна пак. — Нещо е станало с рефрактометъра!

— Солена вода, а? — злорадо се обади Корки.

Нора се намръщи.

— Отчасти. Регистрира трипроцентов солен разтвор. Абсолютно невъзможно. Този ледник е само от сняг. Сладка вода. Не би трябвало да има сол. — Тя занесе пробата при един микроскоп, проучи я и изпъшка.

— Планктон ли? — попита Толанд.

— Един от планктоните, който ние глациолозите често срещаме под ледени шелфове. — Тя го погледна. — Мъртви са. Явно не могат да живеят дълго в трипроцентова соленоводна среда.

Рейчъл се зачуди какво означава този парадокс за откритието. Дилемата изглеждаше незначителна в сравнение с цялостния мащаб на метеорита и все пак, като специалист по разузнавателен анализ, тя знаеше, че цели теории са рухвали и заради по-незабележими препъни-камъни.

— Какво става тук? — разнесе се гърлен глас.

Всички се сепнаха.

От сумрака изплува мечата фигура на директора на НАСА.

— Дребен проблем с водата в шахтата — поясни Толанд. — Опитваме се да го разрешим.

— Данните на Нора са грешни — почти радостно заяви Корки.

Директорът свъси вежди.

— Какво им е на данните?

Океанологът колебливо въздъхна.

— В метеоритната шахта има трипроцентов солен разтвор, което противоречи на заключението, че е бил обгърнат в непокътнат сладководен ледник. — Той замълча за миг. — Има и планктон.

Екстром се навъси още повече.

— Това не е възможно. В този ледник няма пукнатини. ПОСП сканирането го доказва, беше затворен в плътна ледникова матрица.

Рейчъл знаеше, че Екстром има право. Според данните за плътността на глетчера леденият пласт бе абсолютно плътен. Много метри лед от всички страни на метеорита. Без пукнатини. И все пак, когато си представи как е било направено сканирането, й хрумна странна мисъл…

— Освен това — продължаваше директорът — сондиранията на доктор Мангър потвърдиха плътността на ледника.

— Точно така! — заяви Нора и хвърли рефрактометъра на едно бюро. — Двойно потвърждение. В леда няма разломи. Което не може да обясни присъствието на солта и планктона.

— Има друга възможност — обади се Рейчъл и дързостта й изненада самата нея. Идеята й бе дошла наум от един невероятен спомен. Всички я наблюдаваха с очевиден скептицизъм. Тя се усмихна.

— Има напълно логично обяснение за присъствието на солта и планктона. — Младата жена иронично погледна Толанд и мина на „ти“. — И честно казано, Майк, изненадвам се, че не ти е хрумнало.

42

— Планктон, замръзнал в ледника ли? — Корки Марлинсън явно изобщо не вярваше на това обяснение. — Не ми се ще да те разочаровам, обаче когато нещо замръзне, то обикновено умира. А тия гадинки светеха, забрави ли?

— Всъщност тя може и да е права — каза Толанд и я погледна с уважение. — Има няколко вида, които изпадат в състояние на хибернация, ако средата го налага. Правил съм предаване за това явление.

Рейчъл кимна.

— Ти показа северната щука, която замръзва в езерото и трябва да чака до разтопяването на леда. Освен това говореше за микроорганизми, наречени „водоносци“, които напълно се обезводнявали в пустинята, оставали в това състояние десетилетия наред и после се съживявали при първите дъждове.

Толанд се подсмихва.

— Значи наистина гледаш сериала ми.

Тя засрамено сви рамене.

— Какво искате да кажете с всичко това, госпожице Секстън? — попита Нора.

— Трябваше да се сетя по-рано — отговори океанологът вместо Рейчъл. — Тя иска да каже, че едно от съществата, за които споменах в онова предаване, е особен вид планктон. Той всяка зима замръзва в полярната ледена шапка, хибернира в леда и отплува през лятото, когато ледената шапка изтънее. — Толанд замълча за миг. — Естествено видът, който показах тогава, не е този биолуминесцентен вид, който видяхме тук, но може да се е случило същото.

— Замръзналият планктон обяснява всичко, което виждаме тук — продължи Рейчъл, развълнувана, че Майкъл Толанд толкова въодушевено подкрепя идеята й. — По някое време в миналото в този ледник може да са се появили пукнатини, пълни с богата на планктон солена вода, които по-късно са се заледили. Ами ако в ледника има замръзнали джобове морска вода? Замръзнала солена вода със замръзнал планктон? Представете си, че докато сте повдигали затопления метеорит през леда, той е минал през замръзнал джоб солена вода. Тя се е стопила, планктонът се е съживил и ни е дал малък процент сол в сладката вода.

— О, за Бога! — възкликна Нора и изпъшка. — Изведнъж всички станаха глациолози!

Корки също прояви скептицизъм.

— Но ПОСП сканирането трябваше да покаже тези соленоводни ледени джобове. Ледът от солена и сладка вода все пак има различна плътност.

— Разликата в плътността им е съвсем малка — настоя Рейчъл.

— Четири процента е съществена разлика — възрази Нора.

— Да, в лаборатория — не отстъпваше Рейчъл. — Но ПОСП действа от височина двеста километра. Компютрите му са предназначени да правят разлика между очевидното — лед и киша, гранит и варовик. — Тя се обърна към директора. — Права ли съм да смятам, че при измерване на плътността от космоса ПОСП не може да различи сладководния от соленоводния лед?

Екстром кимна.

— Да. Четирипроцентовата разлика е под прага на регистриране на ПОСП. Сателитът приема сладководния и соленоводния лед за еднакви.

— Това обяснява и статичното водно равнище в шахтата — каза Толанд и погледна Нора. — От кой вид каза, че е този планктон?

— G. polihedra — отвърна глациоложката. — И сега ще попиташ дали G. polihedra може да хибернира в леда, нали? Сигурно ще се зарадваш да чуеш, че отговорът е „да“. Категорично. G. polihedra се среща в огромни количества около ледени шелфове, биолуминесцира и може да хибернира в лед. Други въпроси?