Метеоритът - Страница 11

Той й предложи един от трите стола срещу бюрото. Рейчъл седна. Очакваше, че президентът ще се настани зад бюрото си, но той придърпа друг стол и седна срещу нея.

„Равнопоставеност — разбра младата жена. — Майстор на социалните контакти“.

— Е, Рейчъл — започна Херни и с уморена въздишка се отпусна на стола. — Сигурно сте доста смутена, че в момента седите тук, прав ли съм?

Прямотата му окончателно срути предпазливостта й.

— Всъщност съм напълно озадачена, господин президент.

Херни се засмя.

— Страхотно. Рядко ми се случва да озадача някого от НРС.

— Рядко някой от НРС получава покана на борда на Еър форс едно от президент с туристически обувки.

Херни пак се засмя.

Тихо почукване на вратата оповести пристигането на кафето. Влезе стюардеса с поднос с вдигаща пара калаена кана и две калаени чаши. По знак на президента тя сложи подноса на бюрото и ги остави сами.

— Сметана и захар? — Херни се изправи да налее кафето.

— Сметана, моля. — Рейчъл с наслада вдиша силния аромат. „Президентът на Съединените щати лично ми поднася кафе?“

Зак Херни и подаде тежката калаена чаша.

— Автентичен Пол Ревир. Един от малките луксове, които си позволявам.

Рейчъл отпи глътка. Никога не бе опитвала толкова вкусно кафе.

— Е — каза президентът, докато сядаше срещу нея, — времето ми тук е ограничено, така че да пристъпим към работа. — Той пусна бучка захар в кафето си и погледна Рейчъл. — Предполагам, Бил Пикъринг ви е предупредил, че единствената причина да искам да ви видя е, за да ви използвам за своя изгода.

— Всъщност, господин президент, това бяха точните му думи.

Херни се подсмихва.

— Вечният циник.

— Сбъркал ли е?

— Шегувате ли се? — засмя се президентът. — Бил Пикъринг никога не греши. Абсолютно прав е, както обикновено.

9

Гейбриъл Аш разсеяно зяпаше през прозореца на лимузината. Чудеше се как е стигнала до този момент в живота си. Лична помощничка на сенатор Седжуик Секстън. Точно това, към което се бе стремила, нали?

„Седя в лимузина със следващия президент на Съединените щати“.

Погледна сенатора, който беше потънал в собствените си мисли. Възхити се на красотата и съвършеното му облекло. Имаше вид на президент.

За пръв път го видя да говори на живо преди три години, когато завършваше политология в университета „Корнел“. Никога нямаше да забрави как очите му обхождаха публиката, сякаш директно й пращаха послание: „Вярвайте ми“. След речта му Гейбриъл се нареди на опашка, за да се запознае с него.

— Гейбриъл Аш — прочете баджа й сенаторът. — Чудесно име за красива млада жена. — Очите му бяха успокояващи.

— Благодаря, господин сенатор — отвърна тя и усети силата му, когато стисна ръката й. — Речта ви ми направи изключително голямо впечатление.

— Радвам се да го чуя! — Секстън пъхна визитката си в дланта й. — Винаги търся умни младежи, които споделят възгледите ми. Когато завършите, потърсете ме. Хората ми може да ви намерят работа.

Гейбриъл отвори уста да му благодари, но сенаторът вече гледаше следващия на опашката. Въпреки това през следващите месеци тя внимателно следеше кариерата му по телевизията. С възхита наблюдаваше речите му срещу огромните държавни харчове — той съкращаваше бюджети, реорганизираше данъчната служба, за да работи по-ефикасно, уволняваше служители на Управлението за контрол на наркотичните средства и дори прекратяваше социални програми. После, когато съпругата му загина в автомобилна катастрофа, Гейбриъл с благоговение видя как Секстън някак си превръща негатива в позитив. Той преодоля личната си мъка и заяви на света, че ще се кандидатира за президент и ще посвети остатъка от живота си на обществена служба в памет на жена си. Тогава Гейбриъл реши, че ще участва в предизборната кампания на сенатор Секстън. И ето, че участваше. Спомни си нощта, която двамата прекараха в разкошния му кабинет, и се сви в опит да пропъди срамните сцени от паметта си. „Какво съм си въобразявала?“ Знаеше, че е трябвало да устои, ала кой знае защо, не беше успяла. Седжуик Секстън толкова отдавна бе неин кумир… и само като си помислеше, че я беше пожелал…

Лимузината мина през дупка и разтърсването я върна към настоящето.

— Как си? — Секстън я наблюдаваше.

Тя побърза да се усмихне.

— Добре.

— Нали не мислиш още за оная мръсотия?

Гейбриъл сви рамене.

— Малко се безпокоя.

— Забрави за това. Тя беше най-хубавото нещо в предизборната ми кампания.

Мръсотия. Гейбриъл от собствен опит бе научила, че това означава да пуснеш слух за свой опонент — например, че използва средства за удължаване на пениса или че е абониран за порнографско списание. Мръсотията не беше бляскава тактика, но понякога се оказваше извънредно успешна. И естествено, когато те оклепаше…

А оклепваше. Разтревожени от отрицателните резултати, преди около месец предизборните съветници на президента бяха решили да преминат в настъпление и бяха разпространили слух, който подозираха, че е верен — че сенатор Секстън има любовна връзка с личната си помощничка Гейбриъл Аш. За нещастие на Белия дом, нямаше убедителни доказателства. Сенатор Секстън твърдо вярваше, че най-добрата защита е нападението, и използва възможността за контраатака: свика национална пресконференция, за да обяви своята невинност и възмущение. „Не мога да повярвам — с болка в очите, вперил поглед в камерите, каза сенаторът, — че президентът е способен да опозори паметта на жена ми с тези злостни лъжи“.

Телевизионното му представяне бе толкова убедително, че самата Гейбриъл за малко да повярва във взаимната им невинност. Но след като видя лекотата, с която Секстън излъга, осъзна, че сенаторът наистина е опасен човек.